О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 12
София, 13.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1488/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 280 от 26.10.2012 г. по в.т.д.№ 411/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 35 от 27.03.2012 г. по т.д.№ 58/2010 г. на Разградския окръжен съд в следните обжалвани части: с което [фирма] вместо е осъден да върне /предаде/ на [фирма] /н/,гр.София недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 5 670 кв.м., ведно с построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, находящ се в [населено място] с идентификатор 61710.501.50.
В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост на въззивното решение, поради което се иска обезсилването му, а допустимостта на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението на основанията като процесуалноправни въпроси, по които следва да се допусне касационно обжалване, се сочат следните въпроси: 1./Допуснато ли е от въззивния съд отклонение от принцшипа на диспозитивното начало при квалифицирането на ревандикационния иск на ищеца като такъв по чл.55 ЗЗД; 2./ При заявен петитум да се осъди ответника да предаде владението на недвижия имот може ли иска да се квалифицира като облигационен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД; Може ли чрез потвърждаване на първоинстанционното решение да се промени държания с него диспозитив от произнесен по иск по чл.108 ЗС в такъв по чл.55, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на поддържаното основание се позовава на множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът [фирма] /н/, представляван от синдика Д. Д. не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Ищецът [фирма] с договор от 24.02.2004 г. продал на [фирма], тогава АД описания в решението недвижим имот.
С решение от 09.01.2007 г. по т.д.№ 478/2005 г., Р. открил производство по несъстоятелност на [фирма] с начална дата на неплатежоспособност 28.12.2002 г.
С влязло в сила решение от 08.03.2011 г. по т.д.№ 97/2009 г., на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е прогласена по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ нищожността на договора за продажба на посочения недвижим имот.
По настоящето дело [фирма] /н/, представлявано от синдика е предявил ревандикационен иск срещу приобретателя по обявената за относително недействителна сделка за продажба на процесния недвижим имот с твърдения, че с влизане в сила на решението по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е установена принадлежността на процесния имот към масата на несъстоятелността, който се намира във владение на ответника и че то се осъществява без правно основание.
Първоинстанционният съд уважил квалифицирания от него иск по чл.108 ЗС по съображения, че при законово регламентирано обратно действие на прогласената за относително недействителна сделка, от фактическа и правна страна следва, че приобратетелят по тази сделка не се легитимира като собственик на процесния имот и това обуславя извод за недобросъвестност на последващо осъществяваното от ответника владение върху него.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, но приел, че искът за връщане на даденото по прогласената за нищожна по отношение на кредиторите сделка на основание чл.646, ал.2 ТЗ независимо дали се касае за недвижим имот или друго имущество, има за свое правно основание нормата на чл.55 ЗЗД. Развито е становището, че в случая ищецът-длъжник безспорно не действа като равноправен търговски субект, който иска да бъде разрешен спор за собственост и да получи ревандикация, за да продължи да упражнява собственическите си правомощия в пълен обем, като въз основа на решението по чл.646, ал.2 ТЗ е счетено, че искът следва да бъде квалифициран по чл.55, ал.1 ЗЗД – за реституция на даденото по прогласения за нищожен спрямо кредиторите на [фирма] /н/ договор, държано без основание.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна да допусне обжалваното решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е недопустимо. В конкретния случай такава вероятност обаче не може да бъде установена. Касаторът е изложил доводи, че съдът е квалифицирал иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, а не по чл. 108 ЗС, обаче този въпрос няма отношение към допустимостта на решението. Неправилното квалифициране съставлява нарушение на закона, което води до неправилност на съдебния акт, а не до неговата недопустимост.
Посочената различна от първоинстанционния съд правна квалификация на иска не води до извод, че е подменен предмета на делото, тъй като с постановеното от въззивния съд решение са разгледани наведените в исковата молба факти, като подвеждането им под друга правна норма не води до недопустимост на решението. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК, към разрешението на който въпрос настоящият състав изцяло се присъединява.
В обобщение не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280 от 26.10.2012 г. по в.т.д.№ 411/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: