5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4208 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. И., против въззивното решение № 1136 от 25 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 94 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г., с което е потвърдено решение № 4436 от 18 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 361 по описа на районния съд в гр. Гоце Делчев за 2012 г. в обжалваната му част за признаване уволнението на И. В. К. от [населено място] за незаконно и отмяна на заповедта за дисциплинарното му уволнение, и дружеството е осъдено да заплати на К. обезщетение от 1890 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за шест месеца, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК с твърдението за изтекъл давностен срок за предявяване на трудовия спор и неправилна преценка на доказателствата за получаване на съответните книжа от страна на ищеца и положен подпис на заповедта за уволнение, зачертан. Поддържа се, че не е доказано оставането на ищеца без работа за целия претендиран период, тъй като не е представена трудова книжка в цялост, а само в копие, и не са представени и други доказателства, а и оставане без работа не се твърди в исковата молба. Вместо това съдът е приел, че работодателят следва да представи доказателства за трудовата дейност на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпросите: приложното поле на давността по трудови спорове, когато работникът е получил документите си по пощата и е заявил това обстоятелство с исковата молба, както и това, че в трудовата му книжка е отразено основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение; разпределението на доказателствената тежест при доказване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, включително и отрицателните факти, че работникът не е полагал труд след прекратяване на трудовото му правоотношение, а също така липсва изявление от негова стана, че е останал без работа в обстоятелствената част на исковата молба, и следва ли винаги да бъде уважаван иск за заплащане на обезщетение при уважаване на иска за отмяна на незаконно уволнение; приложното поле на давността по трудови спорове, когато ищецът – работник, е получил документите си по пощата и е заявил това обстоятелство в исковата молба; отразяването в трудовата книжка на работника на основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение и посочването на дата на получаването й, може ли да се счита за начало на давностните срокове по чл. 358 КТ; следва ли работодателят да доказва факта, че работникът не е полагал труд по трудово или друго правоотношение, при непредставяне на доказателства от страна на работника в тази насока, тъй като това се явява „отрицателен факт” за работника; при липса на изявление в обстоятелствената част на исковата молба за оставане без работа след уволнение, следва ли да се разглежда това искане, ако се явява за първи път в петитума на исковата молба; допустимо ли е формиране на изводи от съда при представяне на фотокопие на определени страници (част) от документ – какъвто е фотокопие на отделни страници – не всяка една страница от трудова книжка, с всички направени вписвания в нея, за това, че на другите – непредставени страници на трудовата книжка няма направени вписвания или че така представените страници са единствените с вписвания по тях. Поддържат се основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като копия от съдебни актове не се представят.
Ответникът И. В. К. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд не приема за установено, че с куриерска пратка е осъществено връчване на уволнителната заповед на ищеца, независимо от отразяването върху нея, че тя съдържа заповед за прекратяване на трудово правоотношение, тъй като получател по нея е друго лице, и не е споделено становището на работодателя, че с пратката до съпругата на ищеца, е получена и заповедта за неговото уволнение. За недоказан е възприет фактът за връчване на уволнителната заповед, поради което възражението за изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е прието за неоснователно. Споделени са изводите на първата инстанция за незаконност на уволнението. По иска за заплащане на обезщетение за оставането без работа е прието, че от ищеца е представена трудова книжка с последно отразяване на прекратяване на трудово правоотношение с ответника, трудовата книжка се ползва с формална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства, а работодателят не е представил доказателства, оборващи удостоверените факти.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси.
Първият правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като фактите, които съдът приема за осъществени, и въз основа на които гради изводите си, са други. За да постави правния въпрос касаторът поддържа, че ищецът е получил заповедта за дисциплинарно уволнение по пощата и е заявил това с исковата молба. Действителните мотиви на съда са, че в пратка, адресирана до друго лице с отразяване в товарителницата й за съдържане в нея на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, и във връзка със служебно известното на съда обстоятелство, че е получена заповед за прекратяване на трудово правоотношение с посочения адресат, не може да се приеме, че заповедта за дисциплинарно уволнение е получена със съответната пратка. В исковата молба същевременно е посочено, че на 23 ноември 2009 г. ищецът получил по пощата трудовата си книжка и други документи. Не е сторено изявление за получаване на заповед за уволнение. Третият поставен правен въпрос по същината си преповтаря първия такъв, и при горните изводи, също не обосновава допускане на касационното обжалване.
От кога тече срокът за обжалване на дисциплинарното наказание се определя от чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. първо КТ – от деня, в който на работника е била връчена съответната заповед. Правен въпрос за това може ли връчването на трудова книжка с отразяване на наложено дисциплинарно наказание да се приравнява на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не се поставя, а и такъв правен въпрос не е въведен от ответника в процеса по надлежния ред. Видно от отговора на исковата молба, работодателят предявява възражението си за погасяване на исковете по давност, тъй като на 23 ноември 2010 г. ищецът е получил документите си, и от този момент са минали повече от два месеца. Изявление за това, че записът в трудовата книжка замества получаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, не е сторено както в отговора, така и в първото по делото открито съдебно заседание, поради което не може да се поставя и правен въпрос в това отношение. Четвъртият правен въпрос има за основа отново питането за значението на отразено прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка и какво отражение има то върху течението на съответния давностен срок, но по вече изложените съображения касационно обжалване не следва да се допусне и по него.
По разпределянето на доказателствената тежест при доказване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ има обвързваща съдебна практика. Така например в решение № 124 по гр.д. № 971/2011 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че за твърдяното оставане без работа съдът следва да изгради изводите си върху положителното удостоверяване на вписването в трудовата книжка или други документи или други положителни факти, които са в доказателствена тежест на ищцовата страна. Това разрешение не се отклонява от последователно поддържаното от ВКС разбиране по тълкуването на чл. 154 ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. С оглед изложеното, очевидно отрицателен е отговорът на последната част от въпроса – иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа би бил счетен от съда за основателен при осъществено от страна на ищеца доказаване на правно релевантните факти в това отношение. Касаторът поставя изрично и правния въпрос дали работодателят следва да доказва факта на полагане на труд от страна на ищеца, и питането явно е основано на заключението на съда, че работодателят не е представил доказателства, опровергаващи липсата на вписване в трудовата книжка на ищеца. Това разбиране на въззивния съд е в унисон на по-горе посоченото тълкуване на чл. 154 ГПК, и отново правният въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
В исковата молба, макар изрично да липсва изречението „останах без работа поради незаконното уволнение”, ищецът сочи, че претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца. Че е предявен и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е видно и от разпореждането на първоинстанционния съд от 6 април 2012 г., с което исковата молба е оставена без движение във връзка с други констатирани от съда нередовности. Затова не може да се приеме, че липсва изявление за оставане без работа, както и че е налице нередовност на исковата молба, както се поддържа в един от правните въпроси на касатора.
На последно място, касаторът поддържа, че не е допустимо формирането на изводи за основателност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ само въз основа представени фотокопия на определени страници от трудовата книжка, без нейното цялостно, физическо представяне, или представяне на фотокопие от всички нейни страници. Че представянето на трудова книжка, в която няма вписване за последваща трудова ангажираност на ищеца след обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение, е достатъчно, за да се счете налично основанието по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е видно от константната съдебна практика. Например в решение № 272 по гр.д. № 30/2011 г., ІV г.о, ВКС изрично сочи, че констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, дава достатъчно основание този факт да се счете за установен, а ако работодателят твърди друго – носи тежестта да го докаже. Тезата за това, че претенцията е останала недоказана, тъй като ищецът е представил фотокопие само на някои от страниците на трудовата книжка, е заявена от касатора несвоевременно. Фотокопието от съответните страници е представено с исковата молба, по приемането на представените доказателства не е възразено в отговора на работодателя, а едва в писмената защита се сочи, че са представени само копия от съответни страници на трудовата книжка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правният въпрос не е въведен от страната по надлежния ред в процеса, поради което и ищецът не е осъществил допълнително доказване на ползващите го факти.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1136 от 25 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 94 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: