4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4326 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. И. Т. от [населено място], Велико И. Т. от [населено място] и Х. Т. М. от [населено място], обл. В., чрез процесуалния си представител адв. П. Т., против въззивното решение № 7 от 14 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 532 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г., с което е потвърдено решение № 59 от 29 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 103 по описа на районния съд в гр. Белоградчик за 2011 г. за отхвърляне исковете с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на касаторите против „Е. фонд за земеделска земя” А., със седалище и адрес на управление в [населено място], и против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], и в полза на [фирма] са присъдени разноски.
В касационната жалба и изложението към нея се сочи неправилност на решението, тъй като ответниците не са собственици на процесните имоти и не са съобразени събраните по делото доказателства, собствениците не са участвали в сключването на сделката и нотариалният акт е подписан от лице без представителна власт. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба и допълнение към него, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да се произнася по въззивната жалба, без да разгледа претенциите и представените от въззивниците писмени доказателства, които са от изключителна важност за изхода на делото и доказване на иска им; следва ли въззивният съд да възприема крайните изводи на районния съд, които заедно с останалите мотиви на обжалваното решение следва да се считат за неразделна част от настоящото решение на основание чл. 272 ГПК; въпросът за нищожност на договора поради липса на съгласие поради противоречие с практиката на ВКС (сочат се едно решене на ВКС по чл. 290 ГПК и едно по отменения ГПК) и поради различно разрешаване на аналогични спорове от съдилищата (сочи се решение на въззивен съд, без отразяване за влизането му в сила), а и въпросът е от значение за точното приложение на правото.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема предявеният иск за нищожност на сделка поради липса на съгласие за допустим, но неоснователен. Чрез препращане към мотивите на районния съд се приема, че продажбата на чужда вещ не прави продажбата нищожна, а разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД има предвид липса на съгласие на някоя от страните по сделката, какъвто настоящият случай не е. Въззивният съд изрично сочи, че договорът за продажба на чужда вещ обвързва страните, които са го сключили, но не поражда действие – не е противопоставим на действителните собственици, които могат да защитят правата си с иск за собственост срещу закупилото вещта от несобственик лице.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Първият въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като касаторите не са посочили кои от доводите им и от представените по делото доказателства не са били обект на преценка и излагане на мотиви от страна на съда. Липсата на такава конкретизация пречи на касационния съд да извърши необходимата проверка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да приеме, че е налице някое от основанията за допускане на касационното обжалване, посочени в него. Производството по допускане на касационното обжалване не представлява същинско касационно производство, в което касационния съд да може да разгледа представените по делото доказателства и да преценява доводите на страните, и след като касаторите не сочат по коя от претенциите им съдът не се е произнесъл и кои доказателства са от изключителна важност за изхода на делото, правният въпрос е поставен толкова общо, че не дава възможност на съда изобщо да достигне до заключение за наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория въпрос съществува трайна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 272 ГПК. ВКС приема, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т.е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора – така се приема в решение № 237 по гр.д. № 826/2009 г., IV г.о., решение № 643 по гр.д. № 1246/2009 г., IV г.о., решение № 764 по гр.д. № 1645/2009 г., IV г.о., решение № 717 по гр.д. 232/2010 г., IV г.о. и др. В процесния случай въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първата инстанция, поради което е използвал възможността, дадена му от чл. 272 ГПК, а нарушение на обвързващата съдебна практика не се констатира.
На трето място касаторите поддържат, че е налице и въпросът за нищожност на договора поради липса на съгласие. Формулиран правен въпрос, съобразно критериите, дадени от ВКС в задължителното за прилагане ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, касаторите не сочат. Затова, и във връзка с постановките, дадени в посоченото ТР, касационното обжалване не може да бъде допуснато по правен въпрос, разрешен от въззивния съд, но непосочен от касатора. Поставеният от касаторите проблем е толкова общ, че не позволява да се извърши каквато и да е съпоставка с представената съдебна практика, нито пък да се съобрази дали е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Най-сетне, касаторите твърдят, че е налице различно разрешаване на аналогични спорове от съдилищата. Извън вече заявения проблем с липсата на правен въпрос, представеното от касаторите съдебно решение на съд е без отбелязване за влизането му в сила, поради което не може да се определи като съдебна практика, която може да бъде изследвана за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7 от 14 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 532 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2012 г.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], вх. , ет. , ап. , В. И. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Х. Т. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], обл. В., да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Б., сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: