О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр.София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7527/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Д. Я. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 215 от 25.09.2013 г. по гр.д.№ 390/ 2013 г. в частта му, в която, след като е отменено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 81/ 2012 г., ползването на семейното на Д. Я. Б. и П. Д. Б. жилище, представляващо апартамент № ** във вход * на жилищна сграда, находяща се на [улица], [населено място], е предоставено на П. Д. Б..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига материалноправния въпрос за значението на вината за разстройството на брака като критерий при решаване на въпроса за предоставяне на ползването на семейното жилище. Според нея по този въпрос има противоречива практика и за преодоляването й моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна П. Б. оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, защото ищцата не е доказала по поставения от нея въпрос да има противоречива практика, тъй като решенията, които същата е приложила към изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не са влезли в сила.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен (поради необжалване на първоинстанционното решение в тази част) с развод, като от него няма ненавършили пълнолетие деца. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има бившият съпруг, а бившата съпруга не е допуснала извършването на брачни провинения. Мъжът е индивидуален собственик на 1/4 ид.ч. от семейното жилище, а останалите 3/4 ид.ч. са съпружеска имуществена общност. Жената разполага с идеална част от друго жилище, в което живее майка й. Тъй като няма данни за здравословни проблеми у бившите съпрузи, съдът е извел като релевантни критерии при решаване на спора за предоставяне ползването на семейното жилище вината за прекратяването на брака, жилищните нужди на бившите съпрузи и вещния статут на имота. Като е взел предвид от една страна, че мъжът е виновен за разстройството на брака, а от друга – че той има по-голяма жилищна нужда и че притежава в индивидуална собственост част от имота, съдът е преценил да предостави нему ползването на семейното жилище.
При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не се установяват твърденията й той да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че касаторът е този, който следва да установи наличието на съдебни решения, разрешаващи по противоположен начин правния въпрос, и фактът, че са влезли в сила. В случая жалбоподателката се позовава на решения, които подлежат на обжалване и не установява те да са станали окончателни. Поради това не може да се направи извод за наличие на противоречива практика. Напротив, въззивният съд е съобразил установената практика, според която обстоятелствата от значение за предоставяне на ползването на семейното жилище нямат отнапред установена тежест, а се съобразяват във всеки конкретен случай според значението им в отношенията между бившите съпрузи. Вината за разстройството на брака е един от тези критерий и трябва да бъде отчетена, но съдът не е длъжен да предостави ползването на невиновния съпруг, нито му е забранено, с оглед останалите обстоятелства по делото, да предостави ползването на виновния съпруг.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 215 от 25.09.2013 г. по гр.д.№ 390/ 2013 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: