О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7479/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. Д. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6203 от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 5233/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 16137/ 2010 г. и по този начин е отхвърлена предявената от жалбоподателката против Т. Б. Г. молба за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата Б. Т. Г. и Л. Т. Г..
В изложението на В. Г. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани материалноправни въпроси, свързани с обстоятелствата, които обуславят преценката на родителския капацитет на спорещите кой да упражнява родителски права страни и интереса на децата, както и процесуалноправни въпроси за обстоятелствата, които съдът взема предвид при анализа на показанията на заинтересован свидетел, за процедурата на изслушване на детето в съдебно заседание и за доказателственото значение на съобщеното от него, както и за значението между противоречието на съобщеното от детето с останалите доказателства.
Ответната страна Т. Г. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, като поддържа, че повдигнатите от жалбоподателката въпроси или са без значение за изводите на съда, или са разрешени в съответствие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца е предоставено на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща издръжка. От момента на развода бащата полагал, а и понастоящем полага, адекватни грижи за децата, осигурил им е добри битови условия, задоволява в максимална степен личните и образователните им потребности. Между бащата и децата са се установили трайни отношения на привързаност и той има висок родителски капацитет. Такъв капацитет има и майката, но тя разполага с по-малко възможности за осигуряване на битовите потребности на децата и финансовото им обезпечаване, а и работният й график е такъв, че не може във всеки ден от седмицата да полага постоянно грижи за тях. Съдът е изслушал малолетното дете Б., което е навършило 10 години в хода на производството и е взел предвид неговото заявление, че се чувства по-добре при баща си и че няма пълно доверие на майка си, поради което желае да продължи да живее с баща си. Съдът отхвърлил като недоказани твърденията на жалбоподателката, че бащата препятства осъществяването на определеният режим на лични отношения между нея и децата, както и твърденията й, че настройва децата против майката и пречи на комуникацията между тях. Посочил също, че липсват доказателства бащата, по модел на собствената си житейска история, да възпроизвежда схема на изолиране и отчуждаване на децата от майката. В интерес на децата е да не бъдат отделяни от средата в която живеят и с която са свикнали и при установените родителски качества на бащата, не е в техен интерес да променя режимът на упражняване на родителските права.
При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито по тях има противоречива и нуждаеща се от уеднаквяване практика, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни актове не обективират практика, която да противоречи на разрешенията в обжалваното решение. Напротив, въззивният съд е постановил акта си в съответствие с установените от практиката критерии при преценката на родителския капацитет и интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съобразени са както данните за заетостта на двамата родители, така и възможността за подкрепа при отглеждането и възпитаването на децата от близки или роднини, като е отчетено че това е само един от комплекса фактори, които съдът взема предвид. Не е установено бащата да препятства контактите между децата и майката, съответно да внедрява у тях синдром на родителско отчуждение (в производството по чл.288 ГПК касационният съд не може да установява факти, различни от тези в обжалваното решение) и такова обстоятелство не може да има значение за интереса на децата и родителския капацитет. Освен това съдът е изслушал детето Борис съобразно установената практика – при закрити врати и в присъствието на социален работник, който е подготвил детето за изслушването. Съдът не е посочил, че съобщеното от детето съставлява доказателствено средство по делото, нито пък е установил противоречие между съобщеното от него и събраните по делото доказателства. Страните са запознати с казаното от детето след неговото изслушване, а социалният работник е уточнил, че детето е изслушано в спокойна обстановка и че е пред съда е казало същото, което е казвало и при социалните анкети. Преценката на свидетелските показания е направена с нужната критичност, като е отчетена възможната заинтересованост на свидетелите според отношенията и връзките между тях и двете спорещи страни. Дали фактите са установени правилно въз основа на събраните доказателства, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. При решаване на въпроса да се допусне ли касационно обжалване съдът контролира само правните разрешения на инстанцията по същество. В случая не се установява те да са направени в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива практика или да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6203 от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 5233/ 2012 г.
ОСЪЖДА В. Д. Г. да заплати на Т. Б. Г. 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: