О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр. София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 4595 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК и по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Н. бюро на Б. А. З.”-гр. София срещу определение постановено по реда на чл.248 ГПК съставляващо част от решение №11 55/812.06. 2013 г. по.гр.д. №3288/12 на САС, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 583/26.03.2013 г. В ЧАСТТА за разноските , както за тези пред първата инстанция, така и присъдените като направени във въззивното производство.
Ответниците в писмен отговор на частната жалба изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Относно изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК с определение от 22.06.2012 г.по гр.д. №5872/10 на СГС, ГК и същото е било обжалвано заедно със самото решение пред въззивния съд.
Съгласно ТР 6/2012 на ОСГТК –т.24 , когато въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на определение на първоинстанционния съд постановено по реда на чл.248 ГПК, то частната жалба срещу въззивното определение се явява касационна и следователно необходимо условие за нейното разглеждане е съответствието й с критериите за допускане на касационно обжалване в чл.280 ал.1 ГПК. В случая липсват формулирани правни въпроси от значение за спора за отговорността за разноски, като предпоставка за допускане до касация, поради което и на въззивното определение в тази част не следва да се допуска обжалване.
В частта, с която се атакува определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК за оставяне без уважение искането за изменение на постановеното въззивно решение относно присъдените в тежест на ответника като направени във въззивното производство разноски на ищците, частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение в тази част , въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че промяната в размера на присъденото в полза на ищците обезщетение е резултат от плащане от страна на ответника „Н. бюро на Б. А. З.”-гр. София едва по време висящността на спора пред въззивната инстанция, което не е основание за снемане на отговорността за разноски на ответника.
В тази част постановеното определение е правилно и следва да се потвърди, доколкото съгласно чл.78 ал.2 ГПК отговорността на ответника за разноски се основава на липсата на добросъвестно упражняване на права в процеса и съответно се изключва само когато последният кумулативно не е дал причина за предявяване на иска и го е признал. В случая ответникът е погасил частично чрез плащане дължимите обезщетения, предмет на спора едва във въззивното производство след постановяване на първоинстанционното решение и при подаване на въззивна жалба от негова страна. Следователно липсва основание за отпадане, пълно или частично, на отговорността му за разноските направени от ищците в хода на въззивното производство.
По отношение на втората частната жалба на ищците А. И. Ю., А. Ф. О. , Х. Ш. О. и С. С. О. срещу така постановеното определение, с което е отказано по реда на чл.248 ГПК изменение на решението на въззивната инстанция в частта за разноските в насока намаляване на основание чл.78 ал.5 ГПК на размера на дължимите от тях разноски на ответника, съобразно с отхвърлената част, съответно относно адвокатския хонорар до минималноопределения размер на адвокатските възнаграждения, съобразно чл.36 ЗАдв, то при липса на такова искане своевременно отправено до съда, т.е. до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, правилно е счетено, че срокът за това е пропуснат. Настоящият състав не споделя изразеното в тази частна жалба становище, че след като въззивният съд е уважил аналогично и своевременно направено искане по чл.78 ал.5 ГПК на противната страна, то е следвало служебно да намали на това основание и разноските на ищците относно адвокатския хонорар до минималноопределения размер на адвокатските възнаграждения, съобразно чл.36 ЗАдв, като по този начин спази принципа за равенство на страните в процеса-чл.9 ГПК. Освен този принцип съществува и принципът на диспозитивното начало / чл.6 ГПК/, на който самият законодател е дал приоритет в чл.78 ал.5 ГПК като е предвидил, че това право се осъществява изрично по молба на заинтересованата страна в процеса, а не служебно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение постановено по реда на чл.248 ГПК съставляващо част от решение №11 55/812.06. 2013 г. по.гр.д. №3288/12 на САС, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 583/26.03.2013 г. В ЧАСТТА за разноските пред първата инстанция
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено по реда на чл.248 ГПК съставляващо част от решение №11 55/812.06. 2013 г. по.гр.д. №3288/12 на САС, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 583/26.03.2013 г. В ЧАСТТА за разноските пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.