4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4612 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. д. к. – П., представляван от директора Л. С., чрез процесуалния му представител адв. Д. Е., против въззивното решение № 654 от 11 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 380 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., с което е потвърдено решение № 4417 от 30 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 7735 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за признаване уволнението на П. Д. З. от [населено място] за незаконно, възстановяване на З. на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на касатора да му заплати 3592,08 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 9 април – 9 октомври 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост поради противоречие на изводите на съда със събраните доказателства. Твърди се, че неправилно е прието, че само ищецът имал необходимото образование за заемане на длъжността, тъй като в противен случай трудовите договори на другите двама учители биха били недействителни и спрямо тях не е следвало да се извършва подбор. Посочва се, че макар ищецът да има по-високо образование, е имал най-ниско изпълнение на възложената му работа, установено с доказателства. Работодателят, с оглед обективността на избора, се е позовал на допълнителен критерий по К. – при намаляване на обема на работата следва да се запазят на работа работещите в трудоспособна възраст, а неправилно е разбирането на съда, че след като такъв критерий по чл. 329 КТ не съществува вече, то прилагането му обосновава незаконосъобразен подбор. Поддържа се, че представените карти за определяне на допълнително трудово възнаграждение за оценки на всеки от преподавателите съдържат обективни оценки за работата на всеки от тях, а по-ниското ниво на изпълнение при ищеца е трайно състояние. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: при кумулативно законодателно изискване при подбор по чл. 329 КТ на работа да останат работниците, които имат по-добра квалификация и работят по-добре, кой от двата критерия има по-голяма тежест при преценката кои работници да останат на работа, ако има разлика между образователните им нива като част от професионалната им квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа, и има ли право работодателят да остави на работа този, който работи по-добре, или трябва да предпочете този, който има по-високо образование; при колизия между разпоредби в Колективния трудов договор досежно защита при уволнение и защитата на работещите в работоспособна възраст спрямо работещи пенсионери и липса на такъв законов критерий, може ли работодателят да се позовава на договорната клауза като допълнителен критерий при извършване на подбор или договорената защита е нищожна, респективно използването на такъв критерий, макар като допълнителен, обуславя незаконосъобразност на извършения подбор. По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 3/2011 г., а по втория – значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът П. Д. З. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. К., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд сочи като безспорно намаляването обема на работа при касатора, и обстоятелството, че на работа са били трима учители по спортна стрелба, между които и ищецът. Чрез препращане към мотивите на първата инстанция и отделно изложени съображения е прието, че според доказателствата по делото се установява извършен подбор само между ищеца и един от другите двама преподаватели, а при подбора е взето предвид само спазването на трудовата дисциплина от учителите, без да се преценяват образованието и професионалната квалификация, като само ищецът е имал нужното за заемането на длъжността висше образование и допълнителна квалификация „спорт”. Подчертава се, че в протокола за подбор изобщо не е обсъдено как се извършва оценяването, и работодателят не е изпълнил задължението си по колективния трудов договор да приеме и разработи единни правила, критерии за подбор, като информира социалните партньори, и не е взето становището на синдикалната организация. Посочено е още, че колективният трудов договор не може да съдържа по-неблагоприятни клаузи от установените в закона, като това позоваване е във връзка с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 К., според която работодателят не прекратява трудовите правоотношения на работещите в трудоспособна възраст, ако по същите специалности има работни места, заети от пенсионери.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Въпросът за относителната тежест на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ е от съществено значение по принцип, но в разглеждания случай не е единственият въпрос, обусловил заключението на съда за нарушения при извършване на подбора. Така освен позоваването на по-високото образование, притежавано от ищеца в сравнение с други две лица, заемащи същата длъжност, съдът сочи и други недостатъци на подбора – при преценката на доказателствата се установява, че от значение за крайния му резултат е било само спазването на трудовата дисциплина, невъзможността за преценка от представения протокол как е извършено оценяването, и неизпълнение на задължение по К. от страна на работодателя да изработи единни правила и критерии за подбор. При своята преценка на извършения подбор съдът е процедирал съобразно изрично дадените постановки за това в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК (неправилно посочени като номерация от касатора двукратно), според което точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. По изложените съображения, тъй като изводите на съда не са дадени единствено на плоскостта на по-голямата тежест на един от двата критерия по чл. 329, ал. 1 КТ, касационното обжалване не следва да се допуска по първия правен въпрос.
На второ място се търси тълкуване на ВКС дали в разпоредбите на К. може да се предвиди клауза, според която предимство при оставане на работа имат работещите в трудоспособна възраст. Независимо от принципната важност и на този въпрос, той също не е единственият обуславящ по спора. Видно от мотивите на въззивния съд, съображенията му в тази връзка са като допълнение към основния му довод – неправилно приложение на чл. 329, ал. 1 КТ и наличие на предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. След като касаторът не е поставил правен въпрос по всеки един, сам по себе си обуславящ правен въпрос, довел до крайния извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 654 от 11 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 380 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: