5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5498 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. О. Г. от [населено място], приподписана от адв. С. Р., против въззивното решение № 1130 от 2 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1137 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г., с което е оставено в сила решение № 6735 от 13 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 2972 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. за отхвърляне исковете на Г. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумите 4668,20 лева имуществени вреди вследствие неплащане на наем за ползване на сградна тръбна инсталация, надвзети суми и лихви, и сумата от 46981 лева неимуществени вреди вследствие стрес и увреждане стандарта на живот за два отоплителни сезона от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. Решението е постановено при участието на третото лице [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] – помагач на Г..
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за погрешна правна квалификация на иск, като се сочи, че правилната такава е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с правилото за възмездяване за ползване на чужда вещ, неправилно разпределяне на доказателствената тежест по разбирането на съда, че ищецът трябва да доказва потреблението си. Сочи се, че ответникът създава документи с невярно съдържание предвид отчитането на измервателните уреди два пъти за отоплителния сезон, а всеки месец се фактурират прогнозни количества топлинна енергия като получена, без отчитане на показанията на уредите за топлоенергия и загрята вода, не се възстановява лихвата за ползването на този кредит в изравнителните сметки, съобщенията не се изпращат по пощата, за да няма пощенско клеймо с дата на доставянето им и да се начисляват лихви при доставяне на съобщенията след съответната дата, ответникът невярно прилага математическата формула за сложна лихва като функция на годишната лихва. Поддържа се, че в ЗЗД и Закона за енергетиката не се предвижда прогнозно фактуриране на енергия. В решението е нарушено правилото за неприкосновеност на частната собственост по Конституцията, а се прилагат нормативни актове от по-нисък ранг. Разглеждането и решаването на делото от първа и втора инстанция не е в разумен срок. Необосновано е прието, че не се доказва искът за неимуществени вреди предвид установения доход от пенсия и заплащането на ежемесечни сметки на ответника. Сочат се изказване на министъра на икономиката и енергетиката и публикации в пресата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпросите: в конкретната хипотеза приложима ли е разпоредбата на чл. 49 ЗЗД или следва да се приложи чл. 59 ЗЗД; налице ли е двустранен облигационен договор между собственик на отоплителен имот и [фирма] и обвързани ли са страните в този случай с валиден договор за продажба на топлинна енергия; следва ли да се претендират и съответно да бъдат присъждани неимуществени вреди и в случаите, когато са налични договорни отношения. В отделно заявление от касатора се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпросите: в никой от текстовете на законите за енергетиката няма текст, определящ какво е това „прогнозно” количество топлинна енергия за битови нужди, как се установява и как се доказва фактурираната му стойност; Евродиректива № 32 от 2006 г. предписва да се плаща само действително получена енергия.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителни директор С. Ц., чрез юрк. Д. А., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд квалифицира предявените искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Прието е, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение с източник продажба на топлинна енергия. Проследена е законовата регламентация на ползването безвъзмездно от страна на дружеството на части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставка на енергия, както и какво съдържа понятието „енергийно предприятие”, и е прието, че предявеният иск за заплащане на обезщетение от 4035 лева е неоснователен. Погрешната правна квалификация на този иск, възприета от първата инстанция, не е счетена като обуславяща неправилно приложение на закона. Определянето на топлинната енергия по прогнозни данни и определянето на реалната стойност на действително потребеното количество топлинна енергия след приключването на отоплителния сезон е прието за съответно на разпоредбите на чл. 72 от Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия на дружеството, поради което искът за заплащане на сумата от 633 лева надвзети суми по фактури за доставена и потребена топлинна енергия е счетен за неоснователен. Приема се, че от събраните по делото доказателства не се установява неправомерно начисляване на топлинна енергия на ищеца, което изключва отговорността на вреди от непозволено увреждане, като при тази хипотеза се изключва възможността да се претендират неимуществени вреди, а и не са събрани доказателства, че действително потребителят на топлинна енергия е преживял болки и страдания.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси. Следва да се посочи, че касаторът, макар да е посочил като основание за допускане на касационното обжалване това по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не представя съдебна практика, която да съдържа различно разрешаване на правните въпроси от това, дадено от въззивния съд.
Първият правен въпрос – относно правната квалификация на първия от предявените искове, не е обусловил изхода на спора по този иск. Въззивният съд изрично сочи, че неправилната правна квалификация, според неговото разбиране за действителното правно основание на предявения иск, не е обусловил неправилно приложение на закона. Ето защо допускането на касационното обжалване по този правен въпрос не се налага.
Същият е изводът и по втория правен въпрос. Както и въззивният съд е приел, не е налице спор между страните по наличие на облигационно правна връзка по доставката на топлинна енергия. Това е заявено и от самия ищец чрез изявлението, че е ползвател на топлинна енергия. Затова допускането на касационното обжалване по този въпрос няма да доведе до различен правен резултат.
По третият правен въпрос е безспорно, че неимуществени вреди могат да бъдат претендирани и в случаите, когато са налични договорни отношения. Такова е и разрешението, дадено от ОСГТК в ТР № 1 по тълк.д. № 4/2012 г. – неизпълнението на облигационно задължение може да причини неимуществени вреди. ВКС изрично приема, че когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установено по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. Такива вреди, обаче, могат да бъдат присъдени от съда само в случай, че ищецът осъществи доказателствената си задача да представи по делото доказателства за претърпените от него неимуществени вреди. В процесния случай, макар въззивният съд неправилно да е приел, че договорните отношения между страните изключат отговорността за вреди от непозволено увреждане, е посочено, че ищецът не е представил доказателства за действително преживени от него болки и страдания. Предвид това разрешение, и при липса на правен въпрос по тълкуване на доказателствата, касационното обжалване не може да се допусне по третия правен въпрос.
Касаторът изтъква и обстоятелството, че в никой от текстовете на законите за енергетиката няма текст, определящ какво е това „прогнозно” количество топлинна енергия за битови нужди, как се установява и как се доказва фактурираната му стойност. В обжалваното решение съдът се е основал на съответната Наредба за топлоснабдяване и Общите условия на топлофикационното дружество. Правен въпрос за приложението на съответните правила на наредбата и Общите условия при липса на изрична уредба в съответния закон не се поставя. На последно място, без обосновка е останало последното позоваване на касатора – по твърдението му за евродиректива, предписваща плащане само на действително получена енергия. Правен въпрос за това какво е отношението на прогнозното изчисляване на топлоенергия и вода към действително получена енергия от потребителя, не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1130 от 2 юли 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1137 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: