4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4788 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Б. Б., против въззивното решение № 125 от 27 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г., с което е потвърдено решение № 54 от 28 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 579 по описа на районния съд в гр. Радомир за 2012 г. за отхвърляне исковете на Я. против [община] за признаването за незаконна и отмяната на заповед за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на Я. на заемана преди уволнението длъжност, и за осъждане на общината да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 3600 лева за периода 6 март – 6 септември 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за недостатъчно обсъждане на събраните доказателства от първата и втората инстанция, както и съображенията и възраженията на касаторката, и липса на преценка за промяната и несъответствието между трудовите функции на „старши специалист кадастър”, „старши специалист незаконно строителство” и „старши специалист устройство на територията”. Твърди се, че няма реално съкращаване на щата на касаторката поради липа на щатно разписание, което да удостоверява формирането на щата от кои местни дейности се формира, колко щатни бройки за „старши специалист кадастър” е имало преди уволнението, колко са били реално заети и колко са съкратени, като се заявява, че има само промяна в наименованието на заеманата длъжност, а трудовите функции са запазени. Твърди се още, че е нарушена тежестта на доказване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: въззивният съд е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните, да се отнесе критически към доказателствения материал; необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, които водят до отмяна на обжалваното решение; въззивният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Ответникът [община] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд, след преценка на представените доказателства – решение на общинския съвет за определяне на нова численост на персонала, в т.ч. и на специализираната администрация, решение на общинския съвет за одобряване на нова численост и структура, и утвърдени от кмета на общината поименни щатни разписания на длъжностите преди и след съкращаването, приема, че към датата на уволнението длъжността на ищцата „старши специалист кадастър – райони” е съкратена, тъй като от 4.5 щатни бройки са останали 1 бройка „старши специалист кадастър Р.” и 1 бройка „старши специалист кадастър – райони”. Прието е, че длъжностите в двата новосъздадени отдела са идентични по наименование с длъжностите в преструктурираната дирекция „Регионално развитие, устройство на територията и стопанска политика”, като са увеличени щатните бройки на длъжностите „старши специалист устройство на териториите” и „старши специалист незаконно строителство”. За недоказано е възприето твърдението на ищцата за идентичност на трудовите функции, независимо от различното им наименование, като е посочено, че работодателят не следва да доказва отрицателния факт за липса на идентичност в трудовите функции в заеманата от ищцата длъжност и посочените други две длъжности, а и последните две не са новосъздадени с новото щатно разписание, а са съществували и преди това. Съдът приема извършения подбор за законосъобразен по критериите на чл. 329 КТ – извършен е между лица, заемащи идентична длъжност с тази на ищцата, и лица със сходни длъжности.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторката не е поставила правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Независимо от обстоятелството, че в касационната жалба се посочва, че всеки правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, независимо дали има принципно значение за правото, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от останалите критерии за неговото допускане (както впрочем се приема неизменно от съдебната практика), достъпът до касационно обжалване се предопределя от посочването от страна на касатора на общото правно основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – поставяне на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото, според задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. В цитираното тълкувателно решение ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В случая касаторката посочва, че въззивният съд е следвало да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал. Липсва каквото и да е позоваване кои специално доказателства съдът е оценил повърхностно или е пренебрегнал, кои доводи не е обсъдил, или е възприел неправилно. Тази липса не може да бъде заместена от общото позоваване, че е разрешен обуславящ правен въпрос. В случая касационният съд е изправен пред невъзможността да извърши каквото и да е съобразяване дали твърдението на касаторката, заявено като общо основание за достъп до касационно обжалване, е относимо към някой от критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. В многобройните случаи, в които ВКС е допуснал касационното обжалване във връзка с необсъждането на доказателства, доводи и възражения по делото, винаги са вземани предвид конкретни доказателства, доводи и възражения, посочени от страните по съответния ред, но пренебрегнати от съдилищата, и заявени като недостатък в работата на съда в правен въпрос в касационната жалба или изложението към нея. Така, както проблемът е записан в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, необсъждането на факти и обстоятелства от съществено значение за спора, действително представлява съществено нарушение на процесуалните правила, но това оплакване съставлява по естеството си основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационното обжалване. На последно място, касаторката поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, но по кой правен въпрос отново не е заявено, за да може да бъде извършена съпоставката с обвързващата практика на ВКС по съответния правен проблем.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 125 от 27 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 227 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: