3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София , 16.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 7284/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. Д. С. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд, първи състав № 383 от 15.08.2012г. по гр.д.№ 215/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Д. Г. Д., Н. И. П., И. Д. С. и Д. И. С. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и молят да бъде потвърдено. Не са направили искане за присъждане на разноски.
Предмет на делото е установителен иск, предявен от Ц. Д. С. срещу Д. Г. Д., Н. И. П., И. Д. С. и Д. И. С. за установяване правото на изключителна собственост върху земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. К. С..
Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Костинбродския районен съд № 297 от 19.12.2011г. по гр.д.№ 325/2010г. , с което искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че обработването и отдаването под аренда след възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ на сънаследствените земеделски земи за срок по-дълъг от десет години, не е довело до придобиването им от ищцата по давност, защото не е отблъснала владението на останалите сънаследници. Съдът се е позовал на константната съдебна практика, установена в цитираните в съдебния акт решения, според която когато един от наследниците упражнява фактическата власт върху целия сънаследствен имот, се приема че е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на съсобствениците . При положение, че претендира придобиване въз основа на давностно владение на целия имот, в негова тежест е да докаже промяната на основанието за владение, каквато промяна по настоящото дело не е доказана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се мотивира необходимост от допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос за установяване владение за себе си от сънаследник, обективирайки изменение на основанието за владение и отблъсквайки владението на другите наследници и по процесуалноправните въпроси за правилата, по които решаващия съд формира извод за ревелантните обстоятелства относно факта на владение и отблъскване на другите наследници, неговата установеност, прилагане на опитните правила при наличие на извод за наличие или липса на връзките между фактите, установени с писмени и гласни доказателства и основанието за игнориране на конкретни показания. Поддържа се противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС.
Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК са налице, когато в обжалваното решение и решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика /т.1/ или решения на съдилищата включително и на незадължителната практика на ВКС /т.2/ са разрешени противоречиво идентични въпроси по приложението на закона.
Поддържаните от касаторката основания по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК налагат да бъдат съпоставени мотивите на обжалваното решение и на посочените от нея решения, при което Върховният касационен съд , първо гражданско отделение констатира следното:
Тълкувателно решение № 1/2012г. на ВКС, ОСГК е неприложимо за разглежданата хипотеза, защото се отнася за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, а в случая се поддържа придобиване по давност на сънаследствени имоти.
В останалите представени от касаторката решения е прието както и в обжалваното решение, че за да започне да тече в полза на сънаследник придобивна давност е необходимо завладяването на правата на останалите да е демонстрирано чрез действия, които обективират промененото отношение и недвусмислено изразяват намерението за своене на цялата сънаследствена вещ /решение по гр.д.№ 1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 1762/2012г. на СГС, решение по гр.д.№ 44/2009г. на ВКС, І г.о., решение по гр.д.№ 776/2010 г. на ВКС І г.о. /. Следователно по първия от поставените въпроси не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
По процесуалноправните въпроси също не следва да се допуска касационното обжалване , защото не е изпълнено изискването на чл.284 ал.3 т.1 ГПК за мотивиране на изложението и обосноваване на специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК. Не е посочено по тези въпроси да е налице противоречива съдебна практика, да не е съобразена задължителната практика на ВКС или да касаят тълкуване на правна норма с цел точното прилагане на закона или развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, първи състав № 383 от 15.08.2012г. по гр.д.№ 215/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: