3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 21.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6393 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 146/09.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 300/2013 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че исковете са основателни. От правна страна, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1 , т.8 КТ е незаконосъобразно. Ищецът е работил на безсрочен трудов договор с [община], като трудовото му правоотношение е било прекратявано три пъти от страна на работодателя, като във всичките случаи, с влезли в сила съдебни решения, прекратяването е било обявявано за незаконосъобразно и ищецът е бил възстановяван на заеманата преди уволнението длъжност. След последното дисциплинарно уволнение, на длъжността, заемана преди уволнението от ищеца по делото, е бил назначен друг служител. След възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, по силата на съдебното решение, трудовото правоотношение с този друг служител е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ. Този служител е предявил иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като с влязло в сила съдебно решение искът му е бил уважен и той е възстановен на длъжността, заемана преди прекратяването – същата длъжност, на която по силата на съдебното решение е заемал и ищеца по настоящото дело. Трудовото правоотношение с ищеца Б. А. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ, поради възстановяването на същата длъжност на третото лице – С. С.. Съдът е приел, че това последно прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като законът дава приоритет на титуляра на длъжността, заемана преди уволнението, като само в редки случаи уволнението на основание чл.328, ал.1, т.8 КТ на заместващия служител може да бъде отменено и същия да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като тази длъжност, по силата на възстановяването със съдебно решение на титуляра пред неговото уволнение, не е свободна и той не може да бъде възстановен на нея. От друга страна, съдът е приел също така, че не са били налице и формалните основания за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание, тъй като не са събрани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че С. С. се е явил и е изявил готовност да работи на работното си място.
По изложените съображения, съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е възстановил ищеца на заеманата пред уволнението длъжност и му е присъдил обезщетение.
В изложението на касационните основания не се сочи конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Твърди се, че решението е неправилно и противоречи на съдебното решение, с което заместващия служител е възстановен на работа, които не представлява противоречиво разрешаване на материалноправен въпрос, доколкото то касае различна правна хипотеза, макар и касаещо една и съща щатна длъжност на ответника. Липсва и противоречие с посоченото съдебно решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел от фактическа страна, че длъжностите на двамата служители са различни преди техните уволнения, напротив, съдът е приел от фактическа страна, че заместващия служител е назначен на длъжността, на което е работил по безсрочно трудово правоотношение ищецът, пред прекратяването на трудовото му правоотношение. Проверката на тази идентичност не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като наличието на необосновано съдебно решение следва да се преценява едва след като са налице предпоставките по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Останалата част от изложението касае оплаквания по съществото на спора и твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, според касатора, които също не могат да се проверяват в настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания, сочени от касатора, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и направените за това производство съдебни разноски, в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/09.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 300/2013 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Б. Е. А. от [населено място], сумата 800 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.