3
определение по гр.д.№ 7011 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 27.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7011 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение от 26.07.2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 313 от 2013 г., с което е потвърдено решение № 131 от 11.03.2013 г. по гр.д.№ 669 от 2011 г. на Кюстендилския районен съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от З. за признаване за установено спрямо [община], че „Евангелска петдесятна църква”- [населено място] /местно поделение на религиозна институция ”Съюз на евангелските петдесятни църкви в България”/ е била собственик към датата на одобряване на кадастралната карта на [населено място] съгласно заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на А.-С. на поземлен имот с площ от 566 кв.м., изчертан със зелен цвят на скици № 4, 5 и 6 към заключение на вещото лице инж.Б. Г., намиращи се на листове № 80, 81 и 82 от делото на районния съд и представляващи неразделна част от решението, който имот съгласно действащата кадастрална карта на [населено място] погрешно е заснет не като самостоятелен, а като част от имот с идентификатор 41112.503.826.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос относно момента на настъпване на вещно-правното действие при отчуждаване съобразно регулационните планове по З.. Като пример за противоречиво разрешаване на горепосочения въпрос са посочени решение от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 1928 от 2010 г. на Варненския окръжен съд и решение № 521 от 27.11.2009 г. на Врачанския окръжен съд.
В писмен отговор от 06.11.2013 г. пълномощникът на ответника по жалбата „Евангелска петдесятна църква”- [населено място] оспорва същата. Претендира за разноски.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 от З., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът „Евангелска петдесятна църква”- [населено място] /местно поделение на религиозна институция ”Съюз на евангелските петдесятни църкви в България”/ е бил собственик на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт № 80 от 1926 г., на парцел IV-481 от кв.47 по действащия към 1926 г. регулационен план на [населено място], който е идентичен с парцел X-2961 от кв.175 по регулационния план на града от 1960 г. Поради това неправилно в кадастралната карта на града от 2008 г. този имот не е заснет като самостоятелен, а като част от собствения на [община] имот с идентификатор 41112.503.826. Съдът е приел за недоказано възражението на общината, че тя е собственник на имота по силата на отчуждаване, тъй като представените по делото доказателства за отчуждаване касаели друг имот с площ и със сигнатура, различни от тази на процесния имот, който друг имот се намира на юг от процесния. Прието е още и че общината не се легитимира като собственик на имота с представения акт за общинска собственост от 2001 г., тъй като този акт няма правопораждащ характер. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че липсва правоприемство между Кюстендилска евангелска църква, Евангелска черква- К. и ищеца.
С оглед тези мотиви на решението, посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /от кой момент настъпва вещно-прехвърлителното действие при отчуждаване съобразно регулационните планове по З./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение: Както бе посочено по-горе, съдът е приел възражението на общината за придобиване на имота въз основа на отчуждаването му за държавни или общински нужди за недоказано, не защото не е настъпило вещно-прехвърлителното действие на отчуждаването по регулационния план по З., а защото процесният имот въобще не е бил предмет на отчуждаване /отчужден е бил не процесния, а друг съседен нему имот/. Поради това този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на решението.
К. не е формулирал други правни въпроси, извън горепосочения, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС при произнасяне относно допустимостта на касационното обжалване ВКС няма право служебно да разглежда други въпроси, извън посочените от касаторите и извън въпросите, касаещи валидността и допустимостта на въззивното решение. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.07.2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 313 от 2013 г.
ОСЪЖДА [община]- [населено място], пл.”В.” № 1 да заплати на „Евангелска петдесятна църква”- [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.