3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 27.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6830 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Д. против решение № 1505/08.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 2230/2013 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.144 СК. С решението си, съдът е приел, че в тежест на ищцата по делото, пълнолетна дъщеря на ответника, че последния разполага с доходи и имущество, което да му позволи да заплаща издръжка без особени затруднения, доколкото задължението към пълнолетни деца не е безусловно, както това спрямо малолетните деца. Съдът е установил от събраните по делото доказателства, че ответникът не разполага с имущество, от което би могъл да реализира доходи, не работи постоянно по трудово правоотношение от момента, в който е получил здравословни проблеми с крака и кръста /от около 2006 г./. Ответникът работи инцидентно селскостопанска работа през лятото, при повикване от трети лица, срещу надница от около 15 лева на ден. Ответникът притежава 1/3 ид.ч. от къща в [населено място], където и живее, без да получава доходи от други недвижими имоти. Съдът е приел, че извършеното от ответника дарение на ид.ч. от недвижим имот не може да доведе до извод, че същия разполага с възможност за доход от същия имот, тъй като този имот е бил в режим на съсобственост с още 24 лица, като дарението е осъществено от всички тях, за извършването на обществени полезни дейности в селото, свързани с гарантирането /в т.ч. и по отношение на ответника/ на ползуването на библиотека, клуб, лекарски кабинет и др.п.
Всички тези обстоятелства са довели съда до извод, че ответникът не разполага със средства и възможност да получава такива, за да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря, учаща към момента на подаване на исковата молба.
Състава на ВКС приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
При действащия процесуален ред, допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Касаторът е изложил в касационната жалба и в изложението към нея свои твърдения и доводи, касаещо правилността на решението на въззивния съд и по осъществената от него оценка на събраните доказателства. Доводите му следва да се определят като основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. При допуснатото от касатора смесване между основанията за допускане на касационното обжалване и касационните оплаквания, както и липсата на какъвто и да е правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1505/08.08.2013 г., постановено по гр.д.№ 2230/2013 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.