О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София 27.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5873/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. С. М., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. Г. и на „З. а. д. [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Т. Б. и адвокат Н. К. срещу въззивно решение №30 от 19.04.2013 г. по гр. дело №48/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №101 от 22.11.2012 г. по гр.дело №83/2012 г. на Сливенския окръжен съд и жалбоподателката е осъдена на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ да заплати на [фирма] сумата 986 649.49 лв. със законната лихва от 17.03.2009 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия в качеството и на частен съдебен изпълнител. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответницата по иска „З. а. д. [фирма].
Въззивният съд е приел, че [фирма] е взискател по изпълнително дело №20067680400073/2006 г. по описа на Ч. М. С. М. с рег. №768 на К. и район на действие ОС – С.. Длъжник по изпълнителното дело е [фирма]. Ч. М. М. е наложила запор върху вземането на длъжника по изпълнителното дело пред Р. – Б. на 09.11.2007 г. По жалба от длъжника по изпълнителното дело против отказа на Ч. да вдигне наложените запори и възбрани върху имуществото му е било образувано ч.гр.д. №128/2009 г. по описа на ОС-Сливен, като с определение от 09.03.2009 г. е отменен отказът на Ч. от 16.02.2009 год. и са дадени указания на Ч. да се произнесе по молбата на длъжника мотивирано. Вместо да изпълни указанията на съда и да мотивира отказа си Ч. с писмо изх. №00597 от 12.03.2009 г. е вдигнал запора, наложен върху вземането на длъжника от Р.- Б.. С решение за възстановяване на акциз №2601 – 1019/07/ от 17.03.2009 г. на началника на М. Б. е възстановена сумата 1 228 695.00 лв. на [фирма]. Към настоящия момент ищецът не е събрал вземанията си от длъжника по изп.д. №20067680400073/2006 г. С молба вх. №03101 от 08.10.2007 г. процесуалният представител на взискателя е извършил възлагане по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ на Ч. по изпълнителното дело да извършва всички необходими действия по събирането на дължимата сума от длъжника. Към момента на налагане на запора и до момента на вдигането на запора върху това вземане на длъжника по изпълнението не е имало наложени запори по искане на други кредитори.
От правна страна въззивният съд е приел, че отговорността по чл.74, ал.І ЗЧСИ е налице когато има неправомерни действия на Ч., настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на Ч. и причинна връзка. За възникване отговорността на Ч. законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането. Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ относно възможността взискателят да възлага допълнителни действия на Ч., като проучване имущественото състояние на длъжника, по повод на което да изисква и събира документи от съответни държавни институции, от банкови институции и други такива, не е свързано с освобождаването на Ч. от отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически действия съпътстващи и осигуряващи основните процесуално правни действия. Целта на възлагането по чл.18, ал.1 ЗЧСИ е именно извършването на действия от Ч., които да водят до събиране на вземането и удовлетворяване на взискателя. Това възлагане не дава пълна свобода за лична преценка от страна на Ч. какви действия по изпълнението да предприема. За да е процесуално допустимо действието на Ч. по служебно вдигане на наложения запор върху вземане на длъжника е необходимо да са налице условията по чл.433, ал.2 ГПК. Към момента на вдигането на запора от Ч. взискателят не е бил удовлетворен за вземането си от длъжника по изпълнението. Ч. може да вдига служебно наложените възбрани и запори, само след като е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство – чл.433, ал.2 ГПК. В случая изпълнителното производство не е било прекратено. Друга възможност за служебно вдигане на наложен запор от Ч. в ГПК не е предвидена. Следва изводът, че извършеното от Ч. М. М. действие по изпълнението – служебно вдигане на наложен запор върху вземане на длъжника е процесуално незаконосъобразно. Налице е и причинна връзка между незаконосъобразното действие на Ч. и вредата на ищеца. Вземането му към момента на вдигане на запора е общо в размер на 1 150 987.25 лв., в това число главница – 712100 лева, разноски -152004.20 лева и лихва до 17.03.2009 год. – 286883.15 лева. Ако не е бил вдигнат наложеният запор началникът на Р. – Б. в изпълнение на задължението си по чл.508, ал.3 от ГПК е щял да извърши превод на сумата по сметка на Ч. и взискателят да бъде напълно удовлетворен.Ето защо има причинна връзка между служебното вдигане на запора и вредите, причинени на взискателя, изразяващи се в невъзможността да събере вземането си.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: какви са предпоставките за отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ; в какво се състои противоправността на действията на частния съдебен изпълнител по смисъла на чл.74, ал.1 ЗЧСИ и включва ли се в нея нецелесъобразност; възлагането по чл.18, ал.1 ЗЧСИ дава ли право на Ч. да преустановява вече предприети изпълнителни действия и дали това преустановяване е противоправно; какво е съдържанието на понятието „вреда” при отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ и дали има такава след като ищецът не е лишен от възможност по неприключилото изпълнително дело да събере вземането си; какво е съдържанието на понятието „причинна връзка” и чия е доказателствената тежест за доказването и. Касаторите твърдят, че част от тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а другите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №30 от 19.04.2013 год. по гр. дело №48/2013 г. на Бургаския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС в т.ч. решение №120 от 08.07.2011 г. по т. дело №1123/2010 г. на ВКС, II т.о./цитирано в обжалваното решение/ и решение №340/2012 г.от 08.01.2013 г. по гр. дело №1295/2011 г. на ВКС, IV г.о./представено от касаторите/. Тези решения са постановени по реда на чл.290 ГПК. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС имат задължителен характер. Според тях разпоредбата на чл.18 ал.1 ЗЧСИ относно възможността на взискателя да възлага посочените там допълнителни действия на частния съдебен изпълнител, като да проучи имущественото състояние на длъжника да изиска документи и прочие, не е свързано с освобождаването му от отговорността, която последният носи, съгласно чл.74 ал.1 ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуалноправни действия. Това възлагане от взискателя не дава в никакъв случай възможност на частния съдебен изпълнител да извършва предписаните от ГПК изпълнителни действия във вреда на възложителя. Служебното вдигане от Ч. на наложен запор върху вземане на длъжника, без да са налице условията по чл.433, ал.2 ГПК, е процесуално незаконосъобразно действие по принудителното изпълнение, в резултат на което не е събрано своевременно присъденото вземане. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Имуществената вреда е разликата между имуществото на взискателя преди и след незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Тя се изразява в претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага, а пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Пряка вреда означава, че увреденият не би претърпял вредите без незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Отговорността по чл. 74, ал.1 ЗЧСИ е за процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Тя не е субсидиарна спрямо тази на длъжника. Двата вида отговорности са самостоятелни и произтичат от различни юридически факти. За възникване отговорността на Ч. законът не предвижда обвързаност с приключване на изпълнителното дело, нито със събираемостта на вземането. Несъбираемостта на вземането може да бъде от значение при определяне размера на вредата, когато тя се изразява в невъзможност кредиторът да събере вземането си. Отговорността на Ч. по своя характер е деликтна и се реализира ако е налице негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му независимо от тази на длъжника по изпълнителното производство. Целта на обезщетението обаче е само да се поправят вредите. То не може да води до обогатяване на увредения. По тази причина в случаите, при които по реда на чл. 74, ал.1 ЗЧСИ вредите са поправени чрез плащане на паричната оценка на вредата, то платилият дължимата сума или част от нея на кредитора чрез плащането се суброгира в правата му по реда на чл.429, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №30 от 19.04.2013 г. по гр. дело №48/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.