О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 32
гр. София, 31.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2965/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.Софиясрещу решение №736/05.02.2013 по гр.д. № 5122/12 от 01.04.2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 17.01. 2012 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 4554/11 г. на 48 с-в на ГК, с което е касаторът е осъден да заплати на О. С. М. от [населено място] сумата от 9 420 евро , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-04.02.2011 г. до окончателното плащане представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника за предаване на имот в уговорената в предварителен договор, сключен между страните на 02.10.2009 г., степен на завършеност.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1, и т.2 ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение, основано на договор между страните сключен на 02.10.2009 г., съставляващ по своето съдържание договор за строителство и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на чл.4 от този договор ответникът-касатор се е задължил да изгради до степен на завършеност, съгласно чл.3 от същия, съответния апартамент от описаната сграда в срок до 30.04.2010 г. като е уговорен още тримесечен гратисен период или крайният срок за предаването на апартамента в договорения готов вид, т.е. с довършителните работи, съгласно чл.3 от Договора изтича на 30.07.2010. При забава изпълнението на това свое задължение в чл.12 от същия договор е уговорена неустойка това, дължима от страна на ответника-продавач и изпълнител по цитирания договор в размер на 0,5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 15 % от стойността му. В последствие изпълнителят и продавач по договора с нот. акт от 09.03.2010 г. е прехвърлил собствеността върху конкретния апартамент в груб строеж на ищеца и е осигурил издаването на разрешение за ползване на сградата на 04.05.2010 г.. От събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав на въззивния съд е направил извод, че към крайната дата на изтичането на срока за изпълнение-30.07.2010, както и след това ответникът не е изпълнил задължението си за предаването на апартамента в договорения готов вид, т.е. с довършителните работи, съгласно чл.3 т.е. с изрично упоменатите довършителни работи, като не се установява самият ищец да е станал по някакъв начин причина за липсата на такова пълно и точно изпълнение, за да се приложат правилата за забава на кредитора в чл.95 ЗЗД. Ето защо съдът е счел, че при доказаната забава в изпълнението ответникът дължи договорената в чл.12 от договора неустойка. Съдът не е възприел довода на ответника за буквалното тълкуване на неустоечната клауза в насока: прилагането й само за забава при завършване строителството на цялата сграда, като е тълкувал същата, съгласно правилата на чл.20 ЗЗД, т.е. с оглед търговската практика и предмета и целта на предварителния договор-придобиване от ищеца на собствеността върху конкретния апартамент- единствен предмет на процесния договор .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора правни въпроси, които се свеждат до това налице ли са предпоставките за тълкуване от съда на договорна клауза за неустойка, при положение, че същата е ясна, за критериите при тълкуването и за кредитирането на конкретни свидетелски показания и преценката им като преки и непосредствени. Позовава се на твърдението, че така формулираните правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС и че по същите е налице противоречива практика на съдилищата в страната.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, въпросите за това налице ли са предпоставките за тълкуване от съда на договорна клауза за неустойка, при положение, че същата е ясна, за критериите при тълкуването и за кредитирането на конкретни свидетелски показания и преценката им като преки и непосредствени се предпоставят от фактическите специфики на конкретния спор и правните и фактически изводи на съда по него и в този смисъл касаят обосноваността и материалната законосъобразност на спора. Последните са от значение при произнасяне от ВКС по обосноваността на въззивното решение –чл.281 т.3 ГПК във фазата на вече допуснато касационно обжалване, но нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.288 ГПК, т.е. такива по тълкуването и приложението на общовалидна правна норма. Това е така, защото така повдигнатите въпроси се основават на фактически твърдения, които се отнасят до оспорването от касатора на конкретни факти по конкретния спор- ясното, според касатора и ненуждаещо се от тълкуване съдържание на процесния договор и свидетелски показания, които не следвало да се кредитират. Следователно същите по естеството си са оплаквания по възприемането от въззивния съд на фактите по конкретния спор, а не приложимото право и в този смисъл не са правни въпроси.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване: наличие на правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който да се постави на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
На основание изложеното ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №736/05.02.2013 по гр.д. № 5122/12 от 01.04.2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.