О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1714 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2433 от 06.12.2012 год., по в.гр.д.№ 3151/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 3685 от 03.08.2012 год., по гр.д.№ 2252/2011 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата 20 357.83 лв., начислена като корекция за грешен отчет на потребена от същия електрическа енергия за периода 21.12.2010 год. – 23.06.2011 год. на обект, находящ се в [населено място], [улица].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че начисленото количество ел.енергия е реално доставено на ТД – потребител, поради което същото дължи плащането и, чрез извършена последваща едностранна корекция на дължимите суми от доставчика.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на материалното право- „Съществува ли законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена им през изминал период електрическа енергия?”. Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: № 165/19.11.2009 год., по т.д.№ 103/2009 год. на ІІ т.о.; № 168 от 22. 12. 2009 год., по т.д.№ 408/2009 год.; № 189 от 11.04.2011 год., по т.д.№ 39/ 2010 год.§ № 79/11.05.2011 год., по т. д. № 582/2010 год.; № 104 от 05. 07. 2010 год., по т.д.№ 885/2009 год.; № 26/04.04-2011 год., по т.д.№ 427/ 2010 год.; № 177/12.12.2011 год., по т. д.№ 1008/2010 год. на ІІ т.о.; № 134/20.10.2011 год., по т.д.№ 1119/2010 год. на ІІ т.о. и № 44 от 23. 03. 2012 год., по т.д.№ 513/2010 год. на ІІ т. о..
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след обстойна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, продавана от ответното ТД, поради което е валидно обвързан от ОУ на [фирма] за продажба на енергия на , издадени на осн. чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009 год., в сила от 17.05.2009 год. и действащи към релевантния за спора момент. Следователно, по силата на чл.27 от ОУ на ТД – доставчик потребителят е длъжен да заплаща стойността на реално използваната електроенергия след настъпване падежа на съответната фактура и обстоятелството, че в случая е налице констатирана техническа грешка в отчитане на показанията на активната и пасивна електроенергия, допусната от отчетника поради размяна на кодовете за отчет на реактивната и активна енергия, постъпила в търговския обект на ищцовото ТД за процесния период, обуславя правен извод, че цената на допълнително начислената електроенергия е дължима.
При изграждане на горния правен извод решаващият състав на В. се е позовал на неоспореното заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза на в.л. Ц.В., съобразно констатациите в която при първоначалното „механично отчитане” на изразходваната от ищцовото ТД ел.енергия е допусната размяна в кодовете за отчет на показанията за реактивна и активна енергия, като показанията за дневна, нощна и върхова тарифа за активната енергия са изписани за показания за дневна, нощна и върхова тарифа за реактивна енергия. В резултат на извършеното погрешно отчитане записаните величини за реактивна енергия са по – големи по стойност от тези на активната енергия, поради което съобразявайки заключението на съдебно-техническата експертиза, че монтираният за търговския обект на ищцовото търговско дружество електромер е от категорията, притежаващи вграден многотарифен регистър, часовник, дневник на събитията и има памет, съхраняваща в пълнота всички конкретни данни, вкл. за изминал период от време и с помощта на рутер се включва в автоматизирана система за електронно отчитане решаващият състав на Варненския окръжен съд е счел, че начислените допълнително количества ел. енергия, установени и от заключението на в.л., са реално доставени от ответника на ищеца, като потребител, поради което е налице основание за ангажиране договорната отговорност на последния за плащането им.
Позовавайки се на характера и начина на извършената корекция в количеството доставено на ТД – потребител електрическа енергия от съответния вид, удостоверено и от приложената справка на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ М.” АД за консумираната, според относимия за имота на същото уред за техническо измерване активната електроенергия за процесния период – общо и с разбивка за върховна дневна и нощна, въззивната инстанция е отрекла да е основано на доказателствения материал по делото и на закона твърдението на ищеца, че за търговеца – доставчик и в разглежданата хипотеза на допусната грешка при механичното/ ръчно/ отчитане не съществува законова възможност да извършва едностранна промяна в сметките за консумираната ел. енергия за изминал период.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като значим за изхода на делото обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия е неоснователно позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС установеното в чл.280, ал.1, т.1 ГПК селективно основание изисква значимият за делото правен въпрос по приложението на конкретната правна норма да е разрешен в противен смисъл спрямо възприетото в обжалвания въззивен съдебен акт в задължителната практика на ВКС, вкл. формирана по реда на чл.290 ГПК, а не такъв е разглежданият случай.
В цитираната от касатора задължителна практика на ВКС изрично е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от ТД – доставчик ОУ или методика, обвързващи потребителя, но нищожни, поради създаваното с тях неравноправие, по силата на чл.146, ал.1 ЗЕ и чл.26, ал.1 ЗЗД. Основното съображение е, че без да бъде установен точно периода за който е налице твърдяната от доставчика грешка в измерването или неизмерване и без да бъде отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период, би се стигнало до получаване от страна на последния на цена за недоставена или неизползвана от потребителя стока.
В случая, предвид техническата характеристика на вида електромер, относим за имота на ищеца, вкл. притежаваната от него памет и включването му чрез рутер в автоматизирана система за електронно отчитане решаващият съдебен състав е установил по безспорен начин точното количество реално доставена на ищеца и използвана от него за процесния период електрическа енергия от съответния вид – активна и реактивна, която поради грешка при първоначално извършваното механично отчитане от отчетника е останала незаплатена от потребителя и. Следователно различно възприетото от В. разрешение на поставения от касатора правен въпрос, спрямо приетото в задължителната практика на касационната инстанция по същия е поради съществуващото различие в конкретните факти и доказателства по делото, а не поради различно тълкуване на конкретната правна норма, регламентираща правомощията на ТД- доставчик и отношенията му с крайния потребител, което е достатъчно, за да се отрече наличие на противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до въведеното от касатора оплакване за неспазване на срока в който доставчикът би могъл да коригира допуснатата при отчитане на доставената ел.енергия техническа грешка, то доколкото същото не е поставено като правен въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, вкл. и относно необсъждане на този срок от въззивната инстанция, отсъства и процесуална възможност настоящият съдебен състав да се произнесе по същото в производството по чл.288 ГПК, по арг. от чл.281, т.3 ГПК
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски, които при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.8 , във вр. с ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени за отговора на касационната жалба в размер на сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 9, във вр. с чл.7, ал.3 от Наредба № 1/ 2004 год. на ВАС.
Мотивиран от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2433 от 06.12.2012 год., по в.гр.д.№ 3151/2012 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], гр.В./ предходно наименование – „Е.О.Н БЪЛГАРИЯ П.”АД/ сумата 150.00 лв./ сто и петдесет лева /, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: