О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София,03.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3032/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Н. К. срещу решение №617 от 01.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №4045/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 04.05. 2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 391/2006 г. на състав на ГК т.о. , с което е отхвърлен отрицателният установителен иск предявен по реда на чл.254 ГПК/ отм./ от страна на касатора против ДФ”Земеделие”-София за недължимостта на сумата от 22 500 лева и от 3 840 лева, за които е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца на извънсъдебно основание-чл.237 б.В от ГПК/отм./.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1, и т.3 ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните е налице договорно правоотношение , основано на Договор №13 от 02.04.2001 г., по силата на който ДФ Земеделие предоставя целева финансова линия и субсидия на обща стойност 22 500 лева за закупуване от ищеца в срок до 15.02. 2002 г. на посадъчен материал за картофи. Плащането от Фонда се извършва на регистрирания производител на посадъчния материал, издал съответната фактура. От страна на ДФ Земеделие е извършено плащане на 10.04.2001 г. на сумата от 22 500 лева по сметка на [фирма] в съответствие с издадената данъчна фактура №181/20.03.2001 г. , която сума според заключението на СИЕ съставлява 79,37 на сто от стойността на посадъчния материал,според уговореното в договора, с което задълженията на фонда по него са изпълнени. Не се спори, че ищецът К. не е изпълнил своите задължения , описани в договора, поради което в отношенията между страните се прилага уговорката в т.4.1 от същия, която предвижда връщането на реално получените средства от Фонда и 3 на сто лихва за периода на срока на договора , заедно със законната лихва от датата на получаването им. Ето защо отрицателният установителен иск за недължимостта на тази сума се явява неоснователен. Без значение за отговорността на ищеца по отношение на Фонда са отношенията между последния-бенефициент по договора с ДФ Земеделие и третото лице-производител и доставчик на посадъчния материал.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като единствен значим за спора правен въпрос този за това, дали фактурата като частен документ доказва извършването на самата доставка на посадъчния материал: Позовава се на твърдението, че така формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая въпросът дали фактурата като частен документ доказва извършването на самата доставка на посадъчния материал се отнася до доказването на факта на изпълнението на задължението на трето за спора между страните лице-доставчика на посадъчния материал, което би имало значение при спор между ищеца и него във връзка с тези отношения, но както правилно е счел въззивния съд е без значение относно отговорността на самия ищец като бенефициент на целева финансова линия и субсидия на обща стойност 22 500 лева за закупуване от ищеца в срок до 15.02. 2002 г. на посадъчен материал за картофи. Това е така, доколкото плащането от Фонда към това трето лице става именно по силата на изричното съгласие на ищеца в самия договор с ДФ Земеделие / уговорката в т.2.2/ и с оглед изпълнението на поетите договорни задължения и следователно евентуалното неизпълнение от третото лице на доставката към бенефициента не представлява основание, което би могло да освободи от отговорност последния в отношенията му основани на самия договор с ДФ Земеделие. В този смисъл неизпълнението от третото лице не представлява причина, която изключва виновното неизпълнение на задълженията на бенефициента в отношенията му с ДФ Земеделие, основани на уговорката в т.4.1 от Договора, предвиждаща възстановяване на получената от последния сума, при неизпълнение на поетите задължения по закупуването на посадъчния материал и засаждането с него на декларираните площи.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че не е налице първата предпоставка за допускане до касационно обжалване: наличие на правен въпрос обуславящ изхода на спора, който да се постави на преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК.
На основание изложеното ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №617 от 01.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №4045/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.