О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София,. 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1787/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 357 от 13.12.2012 г. по в.т.д.№ 519/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1217 от 12.07.20012 г. по т.д.№ 3091/2011 г. на Варненския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17304 евро, представляваща обезщетение за получени в повече 35.40 кв.м. застроена площ по предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот от 14.12.2005 г. и сумата 1 185.48 евро обезщетение по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата за периода 16.04.2011 – 12.12.2011 г.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обоснована с противоречието на въззивното решение със съдебната практика по приложението на чл.188 ГПК (отм.)/, респ. чл.12, чл.235, ал.2 ГПК и със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че по сключения с ответника и останалите съсобственици предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство на жилищна сграда ищецът е построил и предал на този съсобственик обект, чиято застроена площ надвишава с 35.40 кв.м. договорената квота от 65%, за която дължи плащане на договорената цена по чл.9 от същия, възлизаща на 17 304 евро съобразно вариант І на заключението на ССЕ. Счетено е, че направеното възражение за прихващане е по характера си възражение за намаляване размера на определената цена за кв.м. площ, основано на обстоятелството, че обектът му е предаден в незавършен вид, поради което от цената следва да се приспадне стойността на довършителните работи. Това възражение е счетено за неоснователно по съображения, че според т.3 от договора с възложителите – собственици на терена и на правото на строеж те получават обектите в недовършен вид, като след съвместното тълкуване на цитираната клауза с т.9, в която са договорени цени за кв.м. надвишена квадратура е направен извод, че тези цени са съобразени с незавършения вид на обектите, поради което не е налице основание за тяхното намаляване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя като значим за делото процесуален въпрос, решен в противоречие със съдебната практика – Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 1075/2005 г., ІV г.о., /неприложено към изложението/ за задълженията на въззивната инстанция по чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), респ.чл.235, ал.2 ГПК да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства и наведените доводи и възражения, като в тази връзка твърди, че съдът не е обсъдил наведените от него доводи за извършено прихващане по реда на чл. 104, ал.2 ЗЗД със стойността на довършителните работи.
Така формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението за необсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)., респ. на чл.235 ГПК не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като подобно нарушение е въведено като основание за касационно обжалване и само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това доводът, че не е обсъдено възражението му за прихващане е и некоректно, тъй като съдът е изложил подробни съображения относно неоснователността на искането му за намаляване цената за надвишената квадратура на предадения му обект.
По поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда и който е релевантен за делото за приложението на чл. 20 ЗЗД относно начина на тълкуване на договора е налице трайно установена непротиворечива практика на ВКС, която е в смисъл, че при наличие на съмнение, неяснота или двусмисленост на договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии. Видно от данните по делото съдът е тълкувал съдържанието на процесния договор в съответствие с посочена трайно установена съдебна практика, спазвайки правилата предвидени в чл. 20 ЗЗД. Що се отнася до конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи досежно поетите договорни задължения представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 357 от 13.12.2012 г. по в.т.д.№ 519/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: