Определение №40 от 3.2.2014 по търг. дело №3054/3054 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 40
гр. София, 03.02.2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3054/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Р. Ю. от [населено място] срещу решение №130/13.02.2013 по в.т .д. № 2655/12 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3672 от 03.08.2012 г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д. № 1935 /11 г., с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 534 ал.1 ТЗ срещу [фирма]- [населено място] чифлик за сумата от 18 000 лева.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1, и т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма]- [населено място] чифлик в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ищецът основава иска си на издаден от ответника запис на заповед от 01.11. 2006 г., в който последният се е задължил да заплати без протест, в срок до 01.03.2007 г. на Т. Р. Ю. сумата от 18 000 лева. Доколкото с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 531 ал.1 ТЗ за предявяване на пряк менителничен иск срещу издателя на ценната книга е изтекъл, то на негово разположение е специалният менителничен иск по чл.534 ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване на издателя от самия факт на задължаването по ценната книга и непогасяването на това задължение. Ето защо налице е вземане на ищеца срещу ответника на това основание. От друга страна ответникът в самия отговор на исковата молба е направил възражение за прихващане на спорното вземане със свое насрещно вземане основано на запис на заповед, издаден на същата дата и със същия падеж от страна на ищеца в негова полза също за задължаване за сумата от 18 000 лева. Доколкото това насрещно задължение е също така установено по своята ликвидност и изискуемост и са налице останалите предпоставки в чл. 103 ал.1 ЗЗД за прихващане, то съдът е приел, че вземането на ищеца е погасено изцяло още с изтичането на тригодишния срок за упражняване на преките искове за двете насрещни вземания по така издадените записи на заповед, респ. пораждането на тези по чл.534 ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване – 01.03.2010 г.- аргумент от чл.104 ал.2 ЗЗД и е отхвърлил иска на това основание.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за спора правен въпрос : за обсега и обема на доказване на правата по възражението за прихващане за вземане , произтичащо от запис на заповед.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, институтът на прихващането като погасителен способ е ясно и недвусмислено уреден в самите законови разпоредби на чл.103-109 ЗЗД и по него е налице богата съдебна практика. В този смисъл липсва обосновка от страна на касатора, че така повдигнатият правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като не се навеждат доводи от негова страна , а и обективно липсват законови основания да се приеме, че прихващането на вземания основани на хипотезата на чл.534 ал.1 ТЗ се подчинява на някакви особени изисквания извън тези уредени в цитираните общи правни разпоредби относно прихващането.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че не е налице предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
На основание изложеното ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №130/13.02.2013 по в.т .д. № 2655/12 на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top