Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 04.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 35 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност) срещу въззивно решение № 3126 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 353 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд е потвърдено решение № 5996 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 330 /2011 г. на Разложки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] (в н.) срещу Д. И. И. и З. К. И. иск с правно основание чл.108 ЗС за апартамент № В 3 с площ 72 кв.м. в [населено място], индивидуализиран в решението, както и е отхвърлено искането по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за правна сделка.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като сочи основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Д. И. И. и З. К. И. не са подали отговор на касационната жалба.
Настоящият състав намира следното :
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищецът [фирма] (в н.) е провел успешно иск с правно основание чл.647,т.3 ТЗ срещу Надежда И. И. и И. С. И. за процесния апартамент : с решението е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] (в н.) сделката, с която управителят на [фирма] Надежда И. И. е прехвърлила на съпруга си И. С. И. процесния апартамент. Решението е влязло в сила на 22.07.2010 г., а исковата молба е вписана на 10.04.2007 г. след сключената на 19.03.2007 г. сделка, чиято отмяна се иска в настоящото производство, с която Надежда И. И. и И. С. И. са продали на Д. И. И. по време на брака му със З. К. И. процесния апартамент. Предявеният иск е за попълване на масата на несъстоятелността, поради което и в случая се прилага чл.647,ал.3 ТЗ – недействителността не засяга правата, които третите добросъвестни лица (ответниците по иска) са придобили възмездно преди вписване на исковата молба. Алинея 3 е нова, но намира приложение по силата на пар.14 от ПЗР към ЗИДТЗ. Поради това обявяването на недействителността на сделката, с която праводателите на ответниците са придобили апартамента, не може да засегне правата на Д. И. и З. И., които са сключили сделка преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос по приложението на чл.647. ал.3 ТЗ : Дали изискването за добросъвестност се отнася до лицето, с което несъстоятелният длъжник е договарял, а не до последващ приобретател на активите – третото лице – правоприемник, както е приел въззивният съд.
Жалбоподателят не обосновава специалните предпоставки по т.т.1,2,3 на чл.280,ал.1 ГПК по отношение на изведения въпрос.
Настоящият състав намира, че въпросът е обуславящ, той се свежда до въпроса кои лица са „трети лица” по отношение на една сделка.
Но настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.647,ал.3 ТЗ е ясна в посочената част – кои са третите добросъвестни лица по отношение на сделка – дали те са страните по атакуваната сделка, визирана в отменителните искове по чл.647,ал.1 и ал.2 ТЗ, или са последващите приобретатели.
В правото „трети лица” означава лица, които са различни от страните по споменато преди употребата на тоиз термин правоотношение.
Смисълът на понятието „трети лица” по отношение на договор е изяснен в правилото на чл.21 от ЗЗД : Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи (т.е. трети лица са лицата, които не са страни по договора). Терминът е употребен и в други разпоредби на ЗЗД (чл.33,ал.3, чл.17,ал.2). В този смисъл е употребен и на много други места в ТЗ, който с правилото на чл.288 изрично препраща за неуредените случаи към гражданското законодателство.
В разпоредбата на чл.647,ал.1 и ал.2 ТЗ са изброени сделки, по които страна е длъжникът – търговското дружество в несъстоятелност. В ал.3 на чл.647 ТЗ са визирани трети лица по отношение на тези сделки (по които страна е длъжникът), което означава, че тези трети лица не са страни по сделките по чл.647,ал.1 и ал.2 ТЗ, а са страни по последваща възмездна придобивна сделка. И то сделка, сключена преди вписването на исковата молба, с която се атакува сключената от длъжника сделка. Изводът е, че третите лица, визирани в хипотезиса на правилото на чл.647,ал.3 ТЗ са различни от лицата, с които несъстоятелният длъжник е сключил сделките, чиято отмяна може да се иска по чл.647,ал.1 и ал.2 ТЗ.
Крайният извод е, че т. к. не са обосновани специалните предпоставки по т.т.1,2,3 на чл.280,ал.1 ГПК по отношение на изведения въпрос и т.к. смисълът на понятието „трети лица” по отношение на правна сделка, който се съдържа в разпоредбата на чл.647,ал.3 ТЗ, е ясен , не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, насрещните страни не претендират разноски и не са доказали, да са направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3126 от 30.07.2013 г. по гр.д. № 353 /2013 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2