О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София 04.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5907/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокатско дружество „Т. и Г.”, [населено място], подадена от адвокат Б. Г., срещу решение №282 от 21.06.2013 г. по гр. дело №458/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение №208 от 04.02.2013 г. по гр. дело №2550/2012 г. на Великотърновския районен съд и касаторът е осъден да заплати на Д. К. Ц. 10 000 лв. като част от сумата 91 597 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за правна помощ и защита. Въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили договор за правна помощ, в изпълнение на който е предявен иск за сумата 48 409 евро, дължима въз основа на запис на заповед, издаден от К. И. С. в полза на Д. К. Ц., като е образувано гр.дело №245 по описа на Силистренския окръжен съд за 2008 г. С влязло в сила решение искът е отхвърлен като неоснователен. Направен е извод, че правото на ищеца като доверител не е било защитено по делото поради неполагане на дължимата от адвокат-съдружник в ответното дружество грижа. Съобразно разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗА адвокатското дружество отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Ц., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за разпределението на доказателствената тежест и задълженията на въззивния съд да дава указания в тази насока; за това дали винаги когато е отхвърлен като неоснователен иск адвокатът на ищеца отговаря за имуществените вреди, както и дали може само адвокатското дружество да отговаря без да е предявен и иск срещу адвоката, осъществил процесуалното представителство. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №282 от 21.06.2013 год. по гр. дело №458/2013 г. на Великотърновския окръжен съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според ТР №1/2013 от 09.12.2013 г по т.дело №1/2013 г. въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Когато въззивният съд решава делото по същество е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.
Вторият повдигнат въпрос също е съобразен със задължителната съдебна практика. С решение №227 от 19.08.2013 г. по гр. дело №1166/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че с договора за адвокатска услуга адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди.
Третият повдигнат въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има трайно установена практика. Според изричната разпоредба на чл.72, ал.1 ЗА адвокатското дружество отговаря за вреди солидарно със съдружника. Кредиторът, който разполага с повече солидарни длъжници, не е длъжен да предяви иска за вземането си срещу всички, защото те са обикновени другари.
Съобразно изхода на спор на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №282 от 21.06.2013 г. по гр. дело №458/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА адвокатско дружество „Т. и Г.”, [населено място], да заплати на Д. К. Ц., [населено място], 1 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.