О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр.София, 04.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 257/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. М. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6165 от 13.08.2013 г. по гр.д.№ 6273/ 2012 г., в частта у, в която след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 656/ 2011 г. в частта за предоставяне на родителските права, режимът на лични отношения, местоживеенето и издръжката на малолетното дете Н. П. Г., е постановено детето да живее при бащата П. Г., на последния е предоставено упражняването на родителските права, регламентиран е режим на лични отношения между детето и жалбоподателката и В. М. И. е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер 80 лв. Отхвърлено е искането на жалбоподателката на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права.
В изложението на В. И. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани материалноправните въпроси за критериите, които съдът преценява при отчитане интересите на детето и приоритетни ли са полът и възрастта на детето; за значението на моралния облик на родителя и конкретно обстоятелството, че същият злоупотребява с алкохол и тютюн, при преценката може ли да упражнява ефективно родителските права; за значението на противоправното поведение на родителя и ако такова е налице, редно ли е да му се предостави упражняването на родителските права. Формулирани е и процесуалноправният въпрос за значението на съдебно-психологическите експертизи и социалните доклади като доказателства, имащи значение за решението на съда кому да предостави упражняването на родителските права. Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, че по тях има противоречива практика и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна П. И. Г. оспорва жалбата и излага съображения, че обжалваното решение е постановено в съответствие с установената практика и при правилно приложение на материалния закон. Според него не следва касационното обжалването да бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били съпрузи, по време на брака им е родено (на 31.08.2007 г.) детето Н.. До двегодишната му възраст то било отглеждано съвместно от страните, като непосредствените грижи полагала майката, подпомагана от бащата. Впоследствие жалбоподателката започнала работа, а детето било записано в детска ясла. На 02.07.2010 г. майката напуснала семейното жилище в [населено място] и заедно с детето отишла в [населено място], като по телефона уведомила бащата, че не възнамерява да се връща при него. Последният настоял няколкократно да възстановят съвместния си живот, но не успял да убеди съпругата си. През септември 2010 г. бащата взел детето в София с ангажимент след месец да го върне на майката, но не сторил това. Оттогава той полага грижи за детето и го отглежда, като осигурява всички условия детето да контактува редовно, често и пълноценно с майката. Детето посещава детска градина, където е адаптирано напълно и показва качества над средното ниво. Посещава допълнително курсове по английски език, танцово изкуство, плуване и гимнастика. Показало е много добри постижения по последната дисциплина и поради това е включено в индивидуална програма за подготовка. Съдът приел, че бащата е употребявал алкохол и цигари, но че по делото не е установена алкохолна злоупотреба от негова страна и че след 2010 г. той напълно е преустановил приема на алкохолни стимуланти. Посочил, че тютюнопушенето няма значение за моралния облик на родителя. И двамата родители имат достатъчен капацитет на отглеждат и възпитават детето, и двамата настояват, че всеки от тях е по-пригоден от другия и е мотивиран да упражнява родителските права. Съдът отчел становищата на социалните служби, според които всеки от родителите е в състояние да упражнява родителските права изцяло в интерес на детето. Възможностите за оказване на съдействие от близки и роднини също са налице и за двамата. Разлика има по отношение на материалните условия на живот на родителите, като тези при бащата са по-благоприятни – в жилището на майката в [населено място] няма самостоятелна стая за детето, то спи на едно легло с майка си. Бащата работи в МВР, дава 24-часови дежурства, след което почива 72 часа, месечният му доход е около 1 400 лв. В отглеждането и възпитаването на детето е подпомаган от своите родители и сестра. Майката работи като учител, има месечен доход около 400 лв. Нейната майка (бабата на малолетното дете по майчина линия, в чието жилище в [населено място] жалбоподателката се е установила да живее), също изразява готовност и има възможност да помага при отглеждането и възпитаването на Н.. Съдът е отчел полът и ниската възраст на детето, но според него те не са решаващи за определяне на интереса му. Съдът е придал по-съществено значение на обстоятелството, че от раждането си детето е живяло в семейното жилище в [населено място], където има самостоятелна стая и се чувства сигурно. То е изградило собствено обкръжение, с което е свикнало, свикнало е с режима на работа на баща си и активно и с желание се включва в допълнителните занимания, които последният му осигурява. Нито една от много назначени по делото експертизи не сочи на съществуващ риск за детето, ако бащата продължи да го отглежда и възпитава. Всички вещи лица са категорични, че не е налице синдром на родителско отчуждение и че липсват данни бащата да настройва детето негативно спрямо майката. Възпитателските му качества са безспорни, според приетите заключения детето е положително настроено, свободно изразява чувствата и мислите си и говори без притеснения и страх. Обратното, майката по-трудно контролира детето, плаха е в отношенията си в него и не може да поставя граници. Според съда по същество това създава сериозни съмнения дали тя, като самотен родител, ще е по-пригодна от бащата да се грижи за детето. Изтъкнато е, че майката има други разбирания, в сравнение с бащата, за модела на възпитание на детето, но прилагането им ще се отрази негативно, тъй като Н. се е вписала напълно в модела на бащата и е доволна от него, той се отразява добре на развитието й. Съдът е отчел желанието на жалбоподателката и възможностите й да упражнява родителските права, както и сериозната травма, която носи раздялата на майката с детето, но е посочил, че най-висш приоритет имат интересите на последното, а те предполагат то да бъде отглеждано и възпитавано от бащата, като на майката бъде определен максимално разширен режим на лични отношения.
При тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос за критериите, които съдът преценява при отчитане интересите на детето и приоритетни ли са полът и възрастта на детето, обуславя решението, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Значението на полът и възрастта на детето при решаване на въпроса за упражняването на родителските права е решен по обвързващ всички съдилища начин още с Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/ 1974 г. (ППВС № 1/ 74). Съдебната практика се придържа към дадените с него указания по прилагането на закона, включително указанието, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава момиченца на ниска възраст. В същото постановление обаче е посочено, че това е само един от критериите, въз основа на които съдът взема решение кому от двамата родители, при спор между тях, да предостави упражняването на родителските права. Критериите са комплекс от обстоятелства и никое от тях няма абсолютен характер. Необходимо е те да се преценяват в съвкупност, при отчитане най-вече на интереса на детето, както е сторено и в обжалваното решение. Съдът посочил изрично, че отчита възрастта и пола на детето като обстоятелства, които предполагат майката да бъде предпочетеният да упражнява родителските права родител, но е изложил и съображения защо в конкретния случай в интерес на детето е да бъде даден приоритет на други от посочените в ППВС критерии. Анализирани са всички имащи отношение към тази преценка доказателства и са взети предвид всички установени обстоятелства, които попадат в кръга на критериите, които според ППВС № 1/ 74 са от значение при решаване на въпроса за предоставяне на упражняването на родителските права. Правилността на преценката на въззивния съд не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК, щом същият е обсъдил всички относими за интереса на детето критерии. Решението му е в съответствие, а не в противоречие със задължителната съдебна практика и не може да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Няма как също така да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.д.№ 1/ 2009 г., предпоставките по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са налице тогава, когато по въпросът няма установена практика или ако установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост от установяване, осъвременяване или преодоляване на неправилна практика, в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки не са налице, защото законът е ясен и пълен, а практиката по прилагането му е установена с ППВС № 1/ 74 г., задължително за всички съдилища.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Следва да се посочи, че определенията, на които се позовава жалбоподателката в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не формират практика по смисъла на цитираната разпоредба. Съгласно горепосоченото ТР № 1 от 19.02.2010 г., противоречива практика има тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин във влезли в сила съдебни решения. Определенията, постановени в производство по допускане на касационно обжалване, не съставляват практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Такава не съставляват и невлезлите в сила решения, поради което позоваването от страна на жалбоподателката на Решение на СГС по гр.д.№ 16847/ 2011 г., за което няма данни да е изчерпана възможността за обжалване, е неоснователно. А що се касае до решение ВКС, ІV г.о. № 64/ 20.02.2012 г., то обективира обвързваща практика на ВКС, но не разрешава поставения въпрос по различен начин от този, регламентиран в ППВС № 1/ 74 г. Това решение постановява, че въззивният съд е длъжен и служебно да събере всички доказателства, които имат значение за установяване на критериите, обуславящи интереса на детето. В обжалваното решение не е прието нещо различно, нито съдът фактически се е отклонил от изпълнението на това си задължение. Съдът е взел всички мерки за изясняване на релевантните обстоятелства и не е пропуснал събирането на което и да е от възможните доказателства относно фактите, релевантни за интереса на детето. Обвързващото тълкуване на ВКС в горепосоченото решение касае хипотези, в които страните не са проявили нужната процесуална активност за попълване на делото с такива доказателства, но това тълкуване е неотносимо в хипотезите, когато самите страни са представили всички необходими за преценката на съда доказателства.
Материалноправният въпрос за значението на употребата на алкохол и тютюневи изделия за моралния облик на родителя, който претендира да упражнява родителските права, също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Решение на ВКС, ІІІ г.о. № 823/ 11.12.2009 г., на което се позовава жалбоподателката, постановява, че употребата на алкохол от страна на бащата и агресивното поведение към майката имат значение за моралния облик на родителя. В обжалваното решение обаче са установени различни факти в сравнение с фактическата обстановка, при която е постановено решението на ВКС. На първо място, съдът не е приел за установено агресивно поведение на бащата към майката, а освен това той изрично е посочил, че по делото няма данни за алкохолна злоупотреба от страна на бащата. Има данни, че преди раздялата на съпрузите той е употребявал алкохол, но приемът на алкохол е преустановен още към 2010 г. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Касационната инстанция не може да приема различни факти в това производство, а единствено проверява разрешенията по правни въпроси, които са дадени при установените от инстанцията по същество факти. При положение, че бащата не е злоупотребявал с алкохол, не е имал агресивно поведение към майката, а от момента, в който отглежда фактически детето, е прекратил напълно употребата на алкохол, не е в противоречие с практиката правният извод, че моралният му облик е неопетнен. Изводът, че тютюнопушенето не е факт, имащ значение за моралния облик на родителя, също е направен в съответствие с установената практика и без да има данни този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата.
Правният въпрос за значението на противоправното поведение на родителя при спор за предоставяне на упражняването на родителските права, също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито са представени доказателства за наличие на противоречива практика при разрешаването му от други съдилища. Фактът, че бащата е взел детето през септември 2010 г. с ангажимент да го върне на майката след месец, който не е изпълнил, е отчетен от съда като брачно провинение. Отчетен е и фактът, че майката също е отвела детето от семейното му жилище в [населено място] без съгласието на бащата, без дори да го уведоми предварително за намеренията си. Нито един от тези факти съдът не е отчел като обстоятелство, даващо предимство при преценката кой да упражнява родителските права, поради което не е разрешил въпроса може ли да се черпят права от собствено противоправно поведение. Съдът е обсъдил и двете обстоятелства наред с останалите факти, въз основа на които е изведен решаващият интерес на детето, поради което и по този въпрос няма основания за допускане на касационно обжалване.
Няма такова основание и по процесуалноправния въпрос за значението на съдебно-психологическите експертизи и социалните доклади като доказателства, имащи значение за решението на съда кому да предостави упражняването на родителските права. Съдът е съобразил при разрешаването му установената практика, че социалните доклади не са писмено доказателство в тесния смисъл на понятието, а са мнение в процеса, давано от служебно конституиран да следи за спазване на интереса на детето държавен орган. Това мнение е обсъдено с оглед останалите обстоятелства по делото, като е възприето изцяло. Пред въззивния съд не е имало данни, налагащи актуализиране на становищата на социалните служби, такива няма и понастоящем. Оценката на съдебно-психологическите експертизи също е извършена в съответствие с установената практика. Съдът не е изключил нито едно от заключенията като доказателства по делото, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност и е достигнал до извод, че нито едно от заключенията не сочи на съществуващ риск за детето, ако остане за отглеждане и възпитаване при бащата, докато упражняването на родителските права от страна на майката е възможно да доведе до проблеми във възпитанието. Както бе посочено, фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, а при подробното обсъждане на експертните заключения на психологическите експертизи и при признаване на решаващият им принос за преценяване на интереса на детето, въззивният съд е разрешил поставения въпрос в съответствие, а не в противоречие с установената практика.
Предвид изложеното предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК не са налице и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6165 от 13.08.2013 г. по гр.д.№ 6273/ 2012 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: