О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София 05.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6176/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №285 от 24.06.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 231/2013 г., с което е потвърдено решение №78 от 04.02.2013 г. на Врачанския районен съд по гр.д. № 3027/2012 г. С първоинстанционното решение касаторът [фирма], [населено място], е осъден да заплати на И. П. М. 6840 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2008 г. – 2012 г. по договор за управление от 27.11.2008 г. Въззивният съд е приел, че след като в договора за управление на дружеството страните по делото са уговорили правото на 30 работни дни платен годишен отпуск, то при неизползването му се дължи парично обезщетение.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че Врачанският окръжен съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, както и да даде правна квалификация на предявения иск; дали от мандатен договор за възлагане на управление е възможно да произтичат права за управителя на дружеството като за работник или служител по трудово правоотношение и да се прилага по аналогия правната уредба за последното. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответникът по жалбата И. П. М., град В., оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №285 от 24.06.2013 год. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 231/2013 г. Първият от повдигнатите правни въпроси е правнорелевантен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С обжалваното решение е съобразена задължителната съдебна практика. Според ТР №1/2013 от 09.12.2013 год. по т.дело №1/2013 г. въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Когато въззивният съд разрешава материалноправния спор по същество трябва да определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението по делото. Нито страните по делото са имали твърдения, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, нито въззивният съд е квалифицирал спора като трудов и е приложил правната уредба за трудови правоотношения. Изводът за основателност на иска е направен не след прилагане по аналогия на КТ, а след тълкуване на действителна обща воля на страните по договора за възлагане на управление.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 1000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №285 от 24.06.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 231/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на И. П. М., град В., 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.