О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7738 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Павлова Т. срещу въззивно решение от 09.09.2013 г. на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „а” с-в.. по гр.д. № 11036 /2009 г., с което е оставено в сила решение от 14.08.2009 г. по гр.д. № 18402 /2007 г. на СРС, 29 с-в., с която е отхвърлен иск на П. Павлова Т. срещу [фирма] с правно основание чл.108 ЗС – осъдителен иск за защита на право на собственост, придобито по наследство, правоприемство и реституция по ЗВСОНИ за 1 /6 ид.ч. от имот пл.н. 1, кв.714, с площ от 3 700 кв.м..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва допустимостта на касационната жалба, евентуално и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, макар и твърденията на [фирма] да са основателни – във въззивното производство при изпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът и въззивен жалбоподател П. Павлова Т. е уточнила (л.32), че предявява иска за реална част от имот с площ от 2 235 кв.м.; ако цената на така уточнения иск по чл.108 ЗС, който е иск за защита на собственост, бъде определена съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), върху – 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата …. за тези 2 235 кв.м. съгласно представената данъчна оценка за 3 700 кв.м. в размер на 171 347 лева (л.23), за 1 /6 от 2 235 кв.м. тя би била 103 502.58 : 6 = 17 250.48 лева, а 1 /4 от тази сума е 4 312.62 лева, което е по-малко от 5 000 лева.
Но съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, с молба (л.22) тя е посочена в размер на 1 /4 от 1 /6 от 171 347 лева или 1 /4 от 28 557.833 лева = 7 139.46 лева, което е повече от 5 000 лева и тази цена е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска в първото с.з. на СРС на 12.02.2007 г. (л.35).
Към това може да се добави и че в диспозитива на въззивното решение съдът не е отразил формираната си воля да се произнесе по уточнения пред него иск (относно границите, площта и устройствения статут на имота), а по иск за реална част от 3 700 кв.м. , за които в с.з. на 03.05.2010 г. (л.28) е приел, че исковата молба е нередовна и я е оставил без движение за отстраняване на нередовности Отделен и извън това производство е въпросът дали формираната воля на въззивния съд по отношение на иск за реална част от имот с площ 2 235 кв.м. с уточнени граници и външното и отразяване в диспозитива, с който е оставено в сила решение за реална част от 3700 кв.м., с граници, за които въззивният съд е приел, че не са уточнени, не представлява очевидна фактическа грешка и как следва да се отстранява тя. .
Поради изложеното дотук следва да се приеме, че касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства за факти от правно значение, че : по делото не е спорно, че праводател на ищцата, починал през 1941 г. и наследен от четирите си деца, между които и бащата на ищцата, е притежавал право на собственост върху имот с площ от 4 дка в местността, отчужден по ЗОЕГПНС, както и че ищцата е наследник на посочени три от четирите деца на наследодателя, но т.к. в представеното удостоверение за наследници не е отразена последователността в смъртта на две от децата, то обемът на правата на реституция на ищцата не може да бъде определен. Но имуществото не съществува реално във вида, в който е отчуждено – отчужденото е било с паянтови постройки, в последствие е застроено с масивни постройки като тролейбусно депо, впоследствие – гараж и автосервиз, който към 25.02.1992 г. се е ползвал от търговското дружество С. и застрояването според вещите лица от тричленна СТЕ предполага използването на цялата площ, а не само на сградите и прилежащата към тях земя, с оглед на това и вещите лица дават заключението, че имотът е изцяло застроен и от него не може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Съдът не кредитира заключенията на в.л., подписали особени мнения в тричленните експертизи, че имотът съществува реално във вида, в който е бил отчужден – тези вещи лица разграничават фактическото съществуване на имота на място и не съобразяват неговата правна несамостоятелност, поради което съдът счита, че не следва да ги кредитира. Съдът намира, че въпросът дали застрояването е законно е ирелевантен за спора и разпоредбата на чл.2,ал.6 З. е неприложима съгласно т.р. № 6 /2006 г., т.к. отчуждаването е извършено по чл.1,ал., и чл.2,ал.1 ЗВСОНИ. Имотът не е отчужден без основание, нито отнет не по установения от закона ред. За пълнота съдът е изложил мотиви, че кредитира заключенията, с които се установява, че не са нарушени строителни правила и норми с изграждането на сградите върху канализационните съоръжения и не кредитира едно особено мнение, което цитира нормативни актове, приети през 1952 г. след построяването на сградите. Изводът е, че имотът е застроен, няма самостоятелен характер и представлява обслужващ терен към мероприятието, което е осъществено върху него. Имотът е обслужващ по отношение на сградите, които съществуват върху него към 1992 г. – и поради липсата на тази предпоставка не е налице основанието за реституция по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване наред с доводи за неправилност жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че представляват основания за допускане на касационно обжалване (въпросите ще следват номерацията на жалбоподателя):
1. процесуалноправен: Удостоверението за наследници официален удостоверителен документ ли е, удостоверяващо качеството наследник и има ли обвързваща съда материална доказателствена сила.
Въпросът за значението на удостоверението за наследници е обуславящ, но въззивният съд не го е разрешил според твърденията на касационния жалбоподател. Съдът е обсъдил удостоверението (стр.4) и не е приел, че не е официален свидетелстващ документ, нито че не се ползва с посочената материална доказателствена сила, а обратно – обсъдил е представеното удостоверение и е посочил какво се установява от неговото съдържание, включително, че не е посочено кой от двамата наследници на общ наследодател – Е. и Д. Табакови, починали през 1967 г., е починал пръв, от което от правна страна въззивният съд е приел извода (стр.9), че не може да се установи поредността, в която (през 1967 г.) са починали двамата наследници на общ наследодател – Е. и Д. Табакови, относима към определяне на кръга на наследници и тяхната квота на съсобственост, поради което и не може да бъде установена точната квота на собственост на ищцата от процесния имот.
Несъгласието с изводите на съда, което се съдържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не обосновава такова основание, а представлява довод за неправилност – за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, които обаче не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, а доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
2. процесуалноправен: Длъжен ли е съдът да прецени доказателствената сила на заключенията на вещите лица според обосноваността им; следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността н експертизите, следва ли да изложи мотиви защо не ги кредитира; разногласията на вещите лица може ли да се счита преодоляно поради това, че броят на експертите дали заключение в един смисъл е по-голям от този на далите заключение в друг смисъл; съображенията за отхвърляне могат ли да бъдат изведени от това, че подкрепя тезата на страната, която го е посочила;
3. процесуалноправен: Необходимо ли е излагането на мотиви за преценката на доказателствата от съда;
4. процесуалноправен: Длъжен ли е съдът да направи пълна и обективна преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните.
Жалбоподателят е групирала трите въпроса в изложението си, те следва да бъдат обсъдени общо.
Въпросите по т.4, 3, 2 (номерирани от общото към конкретното), доколкото се отнасят до обсъждане на събрани доказателства и заключения на вещи лица за релевантни факти и за излагане на мотиви за това, са обуславящи, но не са разрешени от въззивния съд според твърденията на жалбоподателя (доводи за неправилност), че съдът не е изложил мотиви при обсъждане на заключенията и на особените мнения на вещите лица и защо кредитира едните и не кредитира другите, а обратно на твърденията и в съответствие с установената практика.
В. съд е изложил мотиви за установените от него факти и за правните си изводи въз основа на установените факти от значение за спора и на доводите на страните и то като се има предвид, че въззивната жалба на П. Павлова Т. съдържа само един конкретен довод за неправилност на извода на първоинстанционния съд за статута на процесния имот, в останалата си част е абсолютно бланкетна (оплакванията за нарушения са посочени по вид). По-конкретно въззивният съд е обсъдил поотделно множеството заключения на вещи лица – на единични и тричленни експертизи, на мнозинството и особените мнения на отделните експерти в частта за установените факти (от стр.5 до стр.8 вкл.) и след това като част от правните изводи (стр.11 и 12) и е изложил доводи защо кредитира едни и не кредитира други заключения на вещите лица. Същото се отнася и до фактите, установени от другите събрани по делото доказателства.
А както вече беше посочено, доколкото във въпросите се съдържат доводи за процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, те не следва да бъдат обсъждани в това производство по чл.288 ГПК.
5. материалноправен: извършените промени на недвижимите имоти, свързани с функционалното им предназначение, имат ли правно значение за реституция по ЗВСОНИ;
Въпросът е обуславящ, както е приел и въззивният съд.
Според ЗВСОНИ за реституцията на основание чл.1,ал.1 е от значение дали отчуждените по ЗОЕГПНС имоти съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Както беше отразено по-горе, въззивният съд е приел и изложил мотиви за това, че имотът не съществува реално във вида, в който е отчужден, т.к. е застроен, върху него е реализирано мероприятие – тролейбусно депо, впоследствие – гараж, което е било налично към 25.02.1992 г., че имотът е изцяло застроен и от него не може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Тези изводи съответстват на приетото с ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВС разрешение.
6. материалноправен ако част от недвижим имот е одържавена по ЗВСОНИ, а друга част от имота е отнета без законово основание и имотът частично е застроен със сгради, за които няма редовни строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми при преценка на предпоставките за възстановяване кои правила ще се приложат – на т.1 от ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК или на т.1 от ТР № 6 /2006 г. на ОСГК.
Този въпрос е свързан с предишния, но не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че имотът е изцяло застроен.
Отново следва да се посочи, че несъгласието на жалбоподателя с този извод на съда не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Основателен и доводът на насрещната страна, че изводите на въззивния съд са, че имотът е одържавен и са в съответствие с уточнението на исковата молба пред въззивния съд с молба от 25.10.2010 г. (л.159 и 160), поради което въпросът не е обуславящ в частта му, която се отнася до отнемане без законово основание (чл.2,ал.2 ЗВСОНИ).
Към това може да се добави, че изводът на въззивния съд, че за отчуждаване извършено по чл.1,ал.,1 и чл.2,ал.1 ЗВСОНИ е ирелевантно дали застрояването е законно (извършени при наличие на редовни строителни книжа), разпоредбата е приложима само за имотите, подлежащи на реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ (стр.11), този извод съответства на приетото с ТР № 6 /2006 г. на ОСГК на ВКС
Към това може да се добави, и че за факта на законността на мероприятието въззивният съд е кредитирал основното заключение на повторната тричленна СТЕ (на мнозинството от експертите в нея), според което за част от сградите от реализираното мероприятие (тролейбусно депо) съществуват проектни документи и позволителни билети.(са налични строителни книжа) (стр.6 и 7).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, Насрещната страна не е направила искане за присъждане на направени разноски, не е представила списък на разноски, нито доказателства за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.09.2013 г. на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „а” с-в. по гр.д. № 11036 /2009 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2