ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.54
гр. София, 07.02.2104 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3096/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Н. Б. Н. лично и в качеството му на управител на [фирма]-гр. Стара З. срещу решение № 166 от 26.04.2013 г. по в.т.д. №1054/2013 на С. съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1088 от 25.10.2012 г. постановено по гр.д. №7094/2011г. на РС-Ст.З. , с което е признато за установено по иск по чл.422 ал. ГПК, че касаторите дължат солидарно на наследниците на починалата в хода на съдебното производство ищца ЕТ И. Т. И.- „С.-И. И.” сумата от 18 368 лева лева-цена на продадени 70 т. нечистен ориз и законната лихва от 11.10.2011 г. , за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № №5229/2011 на Ст.З.РС
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който се позовава на липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между ищцата по делото като ЕТ и ответното дружество е сключен първоначално вербално, а на 01.06.2011 г. и писмено договор за продажба на 70 т. нечистен ориз, по силата на който продавачът е предал на дружеството –купувач договореното количество стока. Ответникът-купувач от своя страна се е задължил да му заплати цена в размер на 42 000 лева, която с анекс между страните от 15.07.2011 г. е намалена на 33 368 лева за цялото доставено количество ориз. При самото сключване на анекса от страна на купувача е заплатена сумата от 15 000 лева на продавача, а остатъкът от 18 368 лева е следвало да се заплати, по силата на уговореното в анекса, до 31.07.2011 г..Съдът не е счел за основателни възраженията на купувача, че не е било доставено цялото договорено количество ориз, нито относно лошото качество на стоката, тъй като тези твърдения се опровергават от изявленията за обратното от страна на самия купувач, които се съдържат в договора за продажба, а освен това, липсват доказателства за възразяване в тази насока при предаване на стоката на купувача, поради което стоката се смята за съответстваща на изискванията-така чл.324 ТЗ. Ето защо налице са основанията за ангажиране отговорността на продавача за заплащане на продажната цена както и на ответникът-физическо лица в качеството му на поръчител .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: налице ли е задължение на въззивния съд да допълни доклада по делото, при наличие на непълнота при изготвянето му от първоинстанционния съд в насока липса на указания към страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за това: следва ли съдът , съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК да отложи разглеждането на делото при представен болничен лист от страната.
Твърди се,че по тези въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В контекста на така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК следва да се вземе в предвид, че отговор на първият въпрос независимо отрицателен или положителен, не би рефлектирал върху крайния изход на спора. Това е така, доколкото касаторите не сочат, при наличен пропуск в изготвения доклад по спора, кои точно изгодни за страната факти са останали неизяснени и кои доказателства не са били събрани в следствие на процесуалния пропуск на съда, които ако бяха събрани биха довели до друго произнасяне от съда. Ето защо този въпрос не се явява от значение за изхода на спора.
Същото се отнася и за втория въпрос за приложението на чл.142 ал.2 ГПК. В действителност съдът е отказал да отложи разглеждането на делото в единственото открито заседание пред въззивната инстанция по молбата на жалбоподателя Н. Б. Н. действащ лично и в качеството му на управител на [фирма]-гр. Стара З., въпреки представения болничен лист, тъй като последният не е надлежно оформен. При наличието, обаче, на процесуалните преклузии за доказателствени искания както пред първата,така и пред въззивната инстанция/чл.266 ГПК/ и при липса на допуснати за събиране в това заседание доказателства, дори и да се даде ход на делото при основанията за отлагане по чл.142 ал.2 ГПК, то това не би се отразило по някакъв начин върху крайните изводи на съда и в този смисъл самият въпрос не е от значение за изхода по спора.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсват основания за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата, въпреки заявената в отговора на касационната жалба претенция в тази насока, тъй като не са налице доказани съдебни разноски направени от негова страна в производството пред ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №166 от 26.04.2013 г. по в.т.д. №1054/2013 на С. съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.