О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.58
София, 10.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2367/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.В. срещу въззивно решение от 22.01.2013 г. по в.гр.д.№ 5118/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.12.2011 г. по гр.д.№ 18777/2011 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск за сумата 18 915.87 лв., представляваща цена на доставени стоки по 6 фактури в периода 24.02.2009 г. – 14.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2011 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е порочно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация по процесуалноправния въпрос „Допуска ли ГПК „пренасрочване” на делата по искане на страните и по какъв ред следва да се произнесе съда – в закрито заседание с уведомяване на страните или в открито заседание без тяхното уведомяване”. Като втори на процесуалното право поставя въпроса „дали с изтичане на срока на отговор по чл.133 ГПК настъпва преклузията на правото на ответника да направи възражения по иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и на правото да изрази становище по представените доказателства и съответно да направи доказателствени искания или преклузията настъпва след доклада по делото и предоставяне на възможност на страните да предприемат съответни процесуални действия. Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен в с въззивното решение в противоречие с Решение № 67 от 06.07.2010 г. на ВКС по т.д.№ 898/2009 г., І т.о., основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на задължителния му характер като постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че възникналите между страните облигационни отношение са с търговски характер, с оглед качеството на търговци на страните по нето и предмета на продажбата – стоки от собствено на продавача производство. Счетено е, че представените доказателства установяват, че продавачът – ищец е прехвърлил собствеността и доставил стоката на ответника – купувач, като е изпълнил и задължението си по чл. 321 ТЗ и е издал съпроводилите стоката данъчни фактури, надлежно оформени от последния при нейното получаване. Изложено е, че законосъобразно първоинстанционният съд е основал мотивите си на разпоредбата на чл. 324 ТЗ и предвид липсата на доказателства за направени възражения от купувача е приел, че стоката е одобрена от същия като отговаряща на постигнатото съглашение и изисквания за качество. Въз основа на това е прието, че продавачът е изпълнил задълженията си по сделката, но липсват доказателства за извършено плащане от страна на купувача за фактурираните му стоки, като съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, приемайки, че именно ответникът е следвало да докаже извършеното към ищеца плащане по фактурите.
Възраженията на ответника по иска и настоящ касатор за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство поради неправилно даден ход на делото в съдебното заседание от 05.12.2011 г., без да се вземе предвид подадената от пълномощника му молба от 02.12.2011 г., в която е поискано пренасрочване на делото, са счетени за неоснователни по съображения, че в ГПК не е предвидена възможност за „пренасрочване“ по искане на страна по делото, след като то веднъж вече е било насрочено по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК поради нередовно призоваване, като определянето на друга дата за провеждане на открито съдебно заседание, различна от първоначално определената от съда по реда на чл. 142, ал. 3 ГПК, има характер на отлагане на делото по смисъла на ал. 2 и сл. от същата разпоредба. Изложено е, че за да се допусне, обаче отлагане на основание чл.142, ал.2 ГПК, законът изисква едновременно страната и пълномощникът й да не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани, която хипотеза не е налице в разглеждания случай, тъй като служебната ангажираност на процесуалния представител на ответника не може да се третира като основание за приложение на чл. 142, ал. 2 ГПК поради липсата на доказателства, че лицата, които са законни представители на ответното дружество, също са били възпрепятствани да се явят в съдебното заседание от 05.12.2011 г.
Като неоснователни са счетени и възраженията за неправилна преценка на представените по делото доказателства, което довело до незаконосъобразни според ответника правни изводи на първоинстанционния съд. Посочено е, че в хода на производството по делото ответникът не е подал отговор по реда на чл. 133 ГПК, в който да направи възражения или оспори истинността на представен документ, с което той е загубил възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се е дължал на особени непредвидени обстоятелства. Тъй като посочените възражения били релевирани едва с подадената от него въззивна жалба, решаващият състав е приел, че посочените в чл. 133 ГПК процесуални права на ответника вече са били преклудирани.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос за тълкуване разпоредбата на чл.142, ал.3 ГПК е неотносим към изхода на делото, доколкото въззивният съд е бил сезиран с оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.142, ал.2 ГПК поради неправилно даден ход на делото в първоинстанционното производство. Съпоставянето на двата текста с оглед отграничаване на визираните в тях хипотези не обосновава извод, че изходът на делото е обусловен от разпоредбата на чл.140, ал.3 ГПК. Въпрос във връзка с решаващия извод на съда за отсъствие на предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК за отлагяне на делото за друга дата не е поставен от касатора, което налага извод за отсъствие на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първия от формулираните от него процесуалноправни въпроси.
Вторият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но даденото по него разрешение с въззивното решение не е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, в която е прието, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представени доказателства, като едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Както сам касаторът поддържа, преклузията на правата на ответника настъпва окончателно в първото по делото заседание, а след като той не се е явил, то следва, че даденото от въззивния съд разрешение съответства изцяло на разрешението по поставения въпрос, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС по т.д.№ 898/2009 г., І т.о., ТК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не следва да се присъдят поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2013 г. по в.гр.д.№ 5118/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: