ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.57
гр. София, 10.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3139/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение № 1549 от 06.03.2013 г. по т.д. №5133/2012 на Софийски градски съд, ГО, с което е отменено първоинстанционното решение от 29.12.2011 г. постановено по гр.д. №51934/2009г. на СРС и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск по чл.422 ал. ГПК, че касаторът дължи на ищеца [фирма] сумата от 10 320 лева-възнаграждение по договор за реклама сключен между страните на 16.12.2008 г. и 237,63 лева-лихва за забава за периода от 10.07.2009 г. до 17.09.2009 г., за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК по гр.д. № 43 950/2009 г на СРС,24 с-в..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който се позовава на липса на предпоставките по л.280 ал.1 ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че между страните по делото е сключен договор за рекламна услуга, по силата на който ищецът се е задължил и изпълнил задължението си да публикува реклама на ответното дружество във всеки неделен брой на вестник „Софийски имоти” в периода 25.01.2009 г. – 19.04.2009 г., като фактът на изпълнението се установява от приетите от делото писмени доказателства. Ответникът от своя страна се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 10 320 лева с начислен ДДС, което се установява от издадената данъчна фактура № [ЕГН]/16.12.2008 г.. Доколкото последната е осчетоводена на същата дата в счетоводството на самия ответник и липсват възражения от страна на последния, съдът е приел, че е налице договорно правоотношение между страните с описаното съдържание като е основал извода си на правната природа на този вид договор: консенсуален и неформален, както и на приложението на правилото на чл.301 ТЗ при сключването на търговски сделки, с оглед осчетоводяването на фактурата от ответника липсата на възражения относно задължаването за отразената в нея сума на дължимото договорено възнаграждение за извършената рекламна публикация.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: кой е източникът на облигационните отношения между страните: данъчната фактура или сключеният договор за реклама и за формата на волеизявлението от страна на възложителя на услугата за приемане на нейното извършване.
Твърди се,че по тези въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС и противоречива практика на съдилищата.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че в отговора на въззивния състав по първия от поставените въпроси, който се свежда това, дали самата данъчна фактура е източник на облигационните отношения липсва противоречие със съдебната практика и закона, доколкото в обжалваното решение недвусмислено е застъпена констатацията,че между страните е налице именно договор за рекламна услуга, което се доказва от съдържанието на фактурата съвкупно преценен с всички събрани по делото доказателства и липсва застъпване на обратната теза,че източник на процесното задължение е самата фактура. Ето защо не е налице твърдяното основание за допускане до касация по този въпрос.
Въпросът за това, надлежно ли е приета услугата и в каква форма следва да става това приемане е ирелевантен за изхода на спора: същият не е наведен надлежно в отговора на исковата молба или по-късно в хода на процеса в инстанциите по същество на спора и съдът не се е произнасял по него при формиране решаващата си воля. Тези отрицателни характеристики на въпроса сами по себе си възпрепятстват допускането на касация-така ТР№1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 на ОСКГТК ВКС.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсват основания за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата, въпреки заявената в отговора на касационната жалба претенция в тази насока, тъй като не са налице доказани съдебни разноски направени от негова страна в производството пред ВКС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1549 от 06.03.2013 г. по т.д. №5133/2012 на Софийски градски съд, ГО
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.