О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София 11.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6242/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г., В. С. К. и Т. В. М., всички със съдебен адрес Б., подадена от пълномощника им адвокат К. А., срещу решение №1711 от 01.11.2012 г. по гр. дело №2613/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.03.2011 г. по гр.д.№61/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторите са осъдени да заплатят на ** ”С. и в.”, п. Б., сумата 143 259.59 лв. – обща стойност на установените липси по акт за начет № 11040068/24.07.2007 г. заедно със законната лихва от 09.03.2006 г. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.301, ал.1 ГПК/отм./ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, а С. С. Г., В. С. К. и Т. В. М. не са представили доказателства за оборването им.
Ответникът по касационната жалба ** ”С. и в.”, п. Б., не е заявил становище.
М. на ф. не е заявило становище.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран само един процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а именно длъжен ли е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, след като ** е конституирано като страна едва във въззивното производство. В останалата част от изложението се твърди само, че въззивният съд е направил необоснован извод за необорването истинността на фактическите констатации в акта за начет.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1711 от 01.11.2012 г. по гр. дело №2613/2011 г. на Софийския апелативен съд. Касаторите не са активно легитимирани да повдигат посочения по-горе процесуалноправен въпрос . Това е така, защото се твърди, че трето лице е било лишено от възможност да участва в делото, а правните последици на решението се разпростират и върху него. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват други въпроси. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1711 от 01.11.2012 г. по гр. дело №2613/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.