Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 12.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 252 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К. срещу въззивно решение № 491 от 28.10.2013 г. по възз. гр.д. № 630 /2013 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 154 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 99 /2013 г. на Мездренския районен съд в частта, с която Д. Т. К. е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови действията си, с които пречи на Й. Д. К. да ползва собствения си втори етаж в двуетажна къща в [населено място], индивидуализиран в решението, изразяващи се в прекъсване на преминаващата през първия етаж водопроводна тръба за водоснабдяване на втория етаж и да възстанови прекъснатата водопроводна тръба.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Й. Д. К. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Касационната жалба е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице ограничението на чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, който е препратил по реда на чл.272 ГПК към установеното от първоинстанционния съд, е приел, че ответникът, който е собственик и ползва първия етаж на къщата, е прекъснал неправомерно водопроводна инсталация на къщата, като е прерязал и затапил тръба в сервизно помещение до тавана на първия етаж и така е създал значителни затруднения на ищеца да ползва жилището си на втория етаж предвид съвременните хигиенни стандарти. В. съд е приел и че законът за водите няма отношение към процесния спор, който има вещноправен характер и е свързан със защитата н собствеността, конкретно с невъзможността за осъществяването и в пълен обем и се регламентира от нормите на ЗС.
Касационната жалба съдържа оплакване за неправилно приложение на материалноправни норми (не е посочено кои), които регламентират преминаване на водопроводни отклонения през чужди имоти.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси:
1-ви въпрос: Дали е налице формално наличие на фактическия състав на чл.109 ЗС, т.к. не е установено ответникът да пречи на правото на собственост на ищеца. Въпросът следва да бъде уточнен съгласно приетото с т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС в смисъл: : дали искът по чл.109 ЗС е основателен в случай, че не бъде установено, че чрез действията си ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 57 /26.03.2013 г. по гр.д. № 907 /2012 г. на ВКС, ІІ г.о. на ВКС
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посоченото решение на ВКС, както и с посоченото във връзка с втория въпрос т.р. № 31 /84 г. на ОСГК на ВС, т.к. е установено именно, че като е отрязал и затапил водопроводната тръба, която захранва етажа на ищеца и поддържа това състояние, ответникът пречи на ищеца да ползва собствения си имот (пречи му да упражнява правото си на собственост върху втория етаж в пълен обем).
2-ри въпрос: Дали е допустимо чрез негаторен иск ищецът да търси водопроводно отклонение в разрез със специалния закон, регламентиращ тази материя – Закона за водите. Твърди се противоречие с т.р. № 31 по гр.д. № 10 /1984 г. на ОСГК на ВС.
Въпросът не е обуславящ, т.к. по делото не е установено, че ищецът, чрез предявеният иск по чл.109 ЗС, търси да осъществи водопроводно отклонение, а обратното: че търси да защити съществуващото състояние на водопроводната инсталация, която представлява обща част на етажната собственост по смисъла на чл.38 ЗС.
По делото е установено, че двуетажната къща, построена от Д. К. – баща на ищеца и дядо на ответника – баща на баща му Т. К., е с водопроводна инсталация, която преминава през сутерена, през първия етаж и достига до втория етаж, като захранва трите нива на къщата; През 1971 г. Д. К. е дарил по един етаж на двамата си сина – на Т. първия и на Й. втория; В резултат на прехвърлянето на отделните етажи на отделни собственици съгласно правилото на чл.37 ЗС (по силата на закона) къщата се е превърнала в етажна собственост, а съгласно правилото на чл.38 ЗС (по силата на закона) главната линия на водопроводната инсталация (тръбите и частите, от които е изградена), по която е била захранвана с питейна вода къщата от момента на построяването и, която влиза в къщата и достига до всичките и три нива, се е превърнала в обща част; Първоначално (преди дарението) къщата е била собственост на едно лице и за нея е бил достатъчен един водомер, след придобиването на етажите от различни собственици е било необходимо монтирането на индивидуални водомери за всеки етаж (отделен обект на собственост) на места и по начин, по който да отчитат само водата, която се ползва от различните етажи и придадените към тях помещения; Водомерът в сутерена е бил общ за сградата и достатъчен при построяването и от един собственик, а след превръщането на сградата в етажна собственост се е превърнал в общ за етажната собственост (т.к. е поставен така, че продължава да измерва постъпващата и до двата етажа вода); подмяната на партидата на Д. К. с такава на Т. К., а впоследствие на сина му Д. К., не отчита обстоятелството, че Т. К. е бил, а впоследствие Д. К. е собственик само на един от етажите, При наличие на втори водомер – на отклонението за втория етаж без поставяне на водомер на отклонението за първия етаж, водомерът на втория етаж следва съществуващия водомер в сутерена, който ВиК счита за индивидуален и отчита разхода на втория етаж единствено във вътрешните отношения на етажните собственици, но не и пред доставчика на питейна вода – ВиК, което отчита всичката вода като потребена от собственика на първия етаж; затова разрешението на проблема е в поставянето на отделни индивидуални водомери на съществуващата инсталация за отделните етажи – различни обекти на собственост; наличието на техническа възможност да бъде прекаран друг отделен водопровод за втория етаж не променя правното положение, че общата линия на водопроводната инсталация (по смисъла на чл.38 ЗС) от мястото, където тръбата влиза в къщата, до мястото, където достига до отклоненията за отделните етажи, представлява обща част на сградата и никой от съсобствениците няма право с едностранни действия, без съгласието на другия, да я изменя, прегражда, разрушава, да пречи на ползването и от другия съсобственик. Това обстоятелство не се променя и от неправилното становище на ВиК и неразбирането на правното положение от страна на ВиК, което следва да се съобрази със съдебното решение и да осигури необходимото за монтирането на отделни индивидуални водомери на съществуващата водопроводна мрежа на къщата на отделните обекти на собственост, като запази или смени мястото на общия водомер (преди отклоненията в къщата). Това обстоятелство не се променя и от факта, че ВиК е осигурило и друго захранване с питейна вода на дворното място.
От изложеното следва извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за разноски е основателно за сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение № 491 от 28.10.2013 г. по възз. гр.д. № 630 /2013 г. на Врачанския окръжен съд, г.о..
Осъжда Д. Т. К. да заплати на Й. Д. К. сумата 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.1. 2.