7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 12.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5585 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Районна потребителна кооперация „П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя И. Щ., чрез процесуалния му представител адв. Л. З., против въззивното решение № 1908 от 17 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 97 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г., с което е потвърдено решение № 3600 от 13 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 1091 по описа на районния съд в за 2012 г. в обжалваната му част за признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение на Н. Г. З. от [населено място], обл. Б., З. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и кооперацията е осъдена да му заплати обезщетение от 839,42 лева за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 4 юни – 29 септември 2012 г., и в полза на З. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като не са взети предвид всички установени факти. Сочи се, че съдът не е изложил мотиви по липсата на отбелязване в исковата молба чии заповеди следва да се отменят. Неправилно съдът приема, че липсва дата на извършване на нарушението, записана в заповедта, тъй като когато става въпрос за отчетническа дейност и за установени липси, не може да се посочи точна дата или конкретен период, в който са причинени имуществените вреди на работодателя. Работникът е запознат с акта от резултатите на проверката на стоковоматериалните ценности от 21 май 2012 г., посочен в заповедта за дисциплинарно уволнение, посочено е и какво е нарушението на трудовата дисциплина, поради което заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В исковата молба като недостатък на уволнението не е посочена липсата на реквизити на заповедта за уволнение, не е посочена липсата на дата, не е оспорено провеждането на ревизия, установяването на липсите, поради което съдът се е произнесъл по непредявено от ищеца искане. Ищецът не е доказал, че след уволнението е останал без работа, както и какъв е бил размерът на последното получено от него брутно трудово възнаграждение. Съдът не е обсъдил възражението, че заплащането на ищеца е било по сделната система, а е приел база за обезщетението заплащането за месец, през който работникът не е работил през целия месец. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: какво е приложението на чл. 195 КТ в случаите, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява детайлно индивидуализиране в заповедта за налагане на наказание на нарушението на трудовата дисциплина и точно установяване на датата на извършване на нарушението, и по-конкретно когато нарушението представлява установени липси, допуснати от материалноотговорно лице, поради присвояване на парични средства на работодателя; какви са правомощията на съда (първоинстанционният и въззивният) по дела за незаконно уволнение служебно да контролира спазването на изискванията на чл. 195 КТ и да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска; нарушено ли е правилото на чл. 195, ал. 1 КТ в случаите, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание, с оглед установени допуснати от работника липси на стоковоматериални ценности и посочване на датата на установяване на нарушението, а не на извършването му; при дисциплинарна отговорност за липси, реализирана спрямо работник, изпълняващ отчетническа дейност, представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ непосочването от страна на работодателя на всички конкретни признаци, индивидуализиращи нарушението, при положение, че в заповедта за уволнение работодателят препраща към друг документ, съдържащ информация за конкретните признаци на щетата; отговаря ли заповедта за дисциплинарно уволнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако датата на нарушението не е посочена конкретно поради невъзможността да бъде установена, а е посочена дата на установяване на нарушението и на документа, с който е установено, който документ е посочен в самата заповед; какво следва да бъде съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, за да се счита, че отговаря на изискванията на чл. 195 КТ и какви са критериите за мотивираност на заповедта с оглед изискването на същия член; спазени ли са изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато в нея са посочени и други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях; допустимо ли е част от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника по чл. 193 КТ, за да се приеме, че молбата е мотивирана; отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, ако извършеното нарушение не е описано обстоятелствено, липса текстово описание на цитираните от работодателя норми, не е посочено времето на извършване на нарушението, а датата на откриването му, но има позоваване на акт за установяване на нарушението; при определяне на обезщетения съобразно чл. 228, ал. 1 КТ кое е брутното трудово възнаграждение, което се взема предвид за определянето им – брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всички работни дни, или последният работен месец, дори работникът или служителят да не е работил през целия календарен месец; при предявен иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ следва ли ищецът да ангажира доказателства за оставането си без работа за целия шестмесечен период след уволнението си, или представянето на доказателства в тази насока, обхващащи началото и края на шестмесечния период, са достатъчни за доказване на иска за обезщетение, без да са налице доказателства дали е бил безработен или в трудово правоотношение по средата на този период. Представят се множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответникът Н. Г. З. от [населено място], обл. Б., чрез процесуалния си представител адв. Г. Ц., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема извода на първата инстанция за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение поради липса на дата на извършване на нарушението за правилен, с уточнението, че в заповедта следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, когато нарушението не е извършено на една дата. Прието е още, че конкретното нарушение следва да бъде описано с обективните и субективните си признаци, като няма пречка заповедта да препраща към друг документ за посоченото описание, но липсата на това описани в заповедта или непредставянето на нарушителя на другия документ, към който заповедта препраща, води до незаконосъобразност на заповедта. Сочи се, че подобна незаконосъобразност не може да бъде санирана в хода на процеса чрез представяне на допълнителни доказателства. Заключено е, че изброяването на текстове на закона не води до конкретизиране на вида на нарушението по всеки един от тях, а при липса на посочени в заповедта нарушения, дадената правна квалификация е лишена от съдържание. По иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение е прието, че минималната работна заплата е гарантирана за изплащане, а не се твърди, че възнаграждението по сделната система (каквото работодателят твърди, че е заплащано) за месеца, предхождащ уволнението, е под минималната работна заплата поради недобросъвестност от страна на ищеца, поради което обезщетението за съответния период е определено на база 290 лева месечно.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В голямата си част въпросите са концентрирани около проблема дали в случаите на налагане на наказание за констатирани липси при работата на материалноотговорно лице в заповедта за наказание следва да се посочи и периода на извършването му, или само датата на откриването. Най-близко до поставения въпрос е даденото тълкуване от ВКС в решение № 385 по гр.д. № 531/2012 г., ІV г.о., в което се приема, че ако поради спецификата на извършваната работа не могат да бъдат посочени точните дати на извършване на нарушенията, това не опорочава уволнителната заповед, а когато нарушението представлява присвояване на парични средства на работодателя, с които работникът е боравил, е достатъчно уволнителната заповед да съдържа данни за момента на откриване на нарушението. Същевременно, съдебната практика неизменно поддържа, че причината за законодателното изискване за мотивиране на заповедта по описания в чл. 195, ал. 1 КТ начин, е необходимостта освен от предоставяне на възможност на наказания да се защити, така и от извършване на преценка за спазване на еднократността на наказанието (чл. 189, ал. 2 КТ) и на сроковете по чл. 194 КТ (това разрешение е прието и в представеното от касатора решение № 322 по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.). Съвкупността от посочените в закона и тълкувалите го съдебни актове изисквания налага извода, че при спор във връзка с налагане на дисциплинарно наказание за присвояване на парични средства от материално отговорно лице, датата на откриването му е относима към съобразяването на сроковете по чл. 194 КТ, но работодателят би следвало да посочи и съответния период, в който нарушенията са осъществявани, с оглед спазването на втория от посочените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Посочването на съответния период всъщност не е било и проблем на работодателя, предвид данните по делото за осъществена друга предходна проверка на същото материалноотговорно лице.
На второ място се твърди, че съдът в процесния случай се е произнесъл по довод за незаконност на уволнението, който не е въведен от ищеца с исковата молба като основание на иска. Това свое питане касаторът свърза с твърдението си, че ищецът по същество не е оспорил нарушението си в исковата молба, нито по време на делото. Тази теза не може да бъде споделена. В исковата молба ищецът изрично сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е немотивирана, нарушението на трудовата дисциплина не е конкретизирано, нито дали то е извършено виновно, правната квалификация не кореспондира с посочения фактически състав на нарушението, не е посочено кои са другите тежки нарушения на трудовата дисциплина, осъществени от ищеца. Сочат се още нарушения на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, и липса на мотиви за нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”. Предвид изложените от ищеца доводи, съдът е дължал преценка на мотивирането на съответните твърдени нарушения на трудовата дисциплина, поради което не може да се приеме, че е налице произнасяне по невъведен по съответния ред довод в процеса.
Дали в отношенията между работника и работодателя има яснота за какво е наложено съответното дисциплинарно нарушение, е без значение в светлината на императивното законово изискване за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Целта на искането на работодателя за даване на обяснения е не да информира работника или служителя за следващото обясненията дисциплинарно наказание, като чрез искането се попълват евентуалните недостатъци при мотивирането на заповедта, а да попълни своите данни с оглед конкретната преценка от необходимостта на налагане на наказание. Изискванията на закона за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са ясни, и по тях не е съществувало колебание в съдебната практика. Затова не се дължи отговор на въпроса какво следва да бъде съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и какви са критериите, за да се прецени, че е мотивирана.
Устойчиво в съдебната практика се приема, както е видно и от представени от касатора съдебни решения, че заповедта на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение може да препраща към друг документ, съдържащ необходимата информация, който следва да бъде представен на работника или служителя най-късно заедно със самата заповед, и съдебният състав напълно споделя това тълкуване. Следва обаче да се отбележи, че конкретните признаци на нарушението в този случай следва да бъдат ясно индивидуализирани в този друг документ. В процесния случай заповедта за дисциплинарно уволнение препраща към акт за резултати от инвентаризация на стоково-материални ценности от 21 май 2012 г., представен с отговора на исковата молба, в който е отразена датата на подписване на акта и от кого е подписан. В документа е заявено, че при сравняване на остатъците по счетоводните записвания към дата 21 май 2012 г. с фактическите наличности на стоковоматериални ценности по инвентаризационните описи към същата дата, била констатирана липса от 3317,03 лева и излишъци от 46,50 лева. С посочения акт не се попълват всички елементи, необходими съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, за да бъде заповедта за дисциплинарно наказание мотивирана съобразно законовите изисквания.
Предвид неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, касационното обжалване не може да се допусне по последните два въпроса, касаещи иска по т. 3 на чл. 344, ал. 1 КТ, поради обусловеността на последния иск от решението по първия посочен такъв, и съобразно размера на предявения иск от 1740 лева общо, който при самостоятелно предявяване не би подлежал на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, дори поставените правни въпроси да са получили неправилно разрешение от страна на въззивния съд, касационното обжалване по последния предявен иск не може да се допусне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1908 от 17 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 97 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: