О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.72
гр. София, 13.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4118/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №197/09.07.2013 по в.т .д. № 172/13 на Варненски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 1421 от 12.10.2012 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 60 /12 г. и е уважена молбата на присъединения кредитор [фирма]-гр София за обявяване на неплатежоспособност, съгласно чл.630 ал.1 ТЗ с начална дата 31.12.2008 г. и откриване на производство по несъстоятелност на дружеството –касатор .
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло молбата по чл.625 ал.1 ТЗ подадена от банката-кредитор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна [фирма]-гр София в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът се е позовал на данните от ССЕ, приета по делото с предмет изследване на финансовото състояние на длъжника за периода: 2007-2011 г.на основа коефициентите за ликвидност и останалите показатели, съгласно Н.-13.При постоянно намаляване през изследвания период на коефициентите за обща и бърза ликвидност и при техни стойности под единица за всяка година от 2008 до 2011 г. и при нулеви стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност за този период, съдът е счел че става въпрос за трайно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява към кредитора [фирма]-гр София своите изискуеми парични задължения по търговска сделка/ пет броя договора за банкови кредити/. [фирма]- [населено място] като солидарен съдлъжник по тези договори е спрял да изпълнява задълженията си по тях през м. Ноември 2008 г., което съчетано с факта на влошеното финансово състояние към този период , произтичащо от данните по съответните релевантни коефициенти по Н.-13 води до извода на съда за изпадане от длъжника в състояние на неплатежоспособност с начална дата -31.12.2008 г..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значими за спора два правни въпроси, които обобщено се свеждат до съдържанието на фактическия състав на възражението на длъжника по чл.631 ТЗ-т.е.в конкретния случай , дали е налице достатъчно имущество на длъжника за покриване задълженията му към кредиторите в случай, при който тези задължения са обезпечени с ипотека върху недвижимо имущество на длъжника и трети лица.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК формулираните правни въпроси следва да са от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и дали отговорът му в обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, по него е налице противоречива практика на съдилищата или същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК.
По принцип в чл.631 ТЗ е изключено състоянието на неплатежоспособност като основание за откриване на производство по несъстоятелност при временни финансови затруднение или при наличие на достатъчно имущество на длъжника достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, без опасност за интересите на същите. Значи на първо място нормата има за обхват имущество само на самия длъжник и изобщо не включва ипотечното право на кредиторите спрямо имоти на трети лица, независимо солидарни съдлъжници или реално задължени такива. По тази част на въпроса не е отговорено в решението в разрез със задължителна практика на ВКС, липсва противоречива съдебна практика, а и законът е ясен и не се нуждае от тълкуване, за да може да се приеме, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-аргумент от т.4 на цит. ТР№1/19.02.2010 г. на ВКС-ОСГТК.
Втората част на въпроса засяга това, какво имущество на длъжника се включва в това понятие. По въпроса има достатъчно налична практика на ВКС в насока, че недвижимите имоти като трудно ликвидни дълготрайни активи, чието осребряване е неизвестно отнапред във времето и по стойност се изключват при преценка финансовото състояние на длъжника при определяне неговото обективно състояние на неплатежоспособност- Р №795/04.04.2006 г. по т.д. № 489/2005 на Първо т.о. на ВКС , решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г., ВКС, решение № 64/09.02.2005г. по гр. д. № 466/2004г., ВКС, І т. о., определение № 423/15.07.2009г. по т. д. № 506/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 344/29.04.2004г. по т. д. № 1288/2003г., решение № 43/07.02.2005г. по т. д. № 439/2004г., решение № 659/10.11.2005г. по т. д. № 124/2005г., решение № 820/29.12.2005г. по т. д. № 535/2005г., решение № 174/14.03.2006г. по т. д. № 588/2005 г., решение № 154/ 23.03.2007г. по т. д. № 641/2006г.; решение № 549/27.10.2008г. по т. д. № 239/2008г., решение № 63/03.04.2008г. по т. д. № 678/2007г. и др. Многократно ВКС е изразявал становище, че неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца/търговското дружество спрямо всички кредитори, като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо. Разрешението, дадено в тази практика на ВКС по въпроса, се споделя и от настоящия състав на ВКС,ТК, Второ т.о. и същият отговор се отнася напълно и относно обхвата на понятието имущество на длъжника в разпоредбата на чл.631 ТЗ, от аргумент на по силното основание, че тук законодателят изрично е извел като елемент на фактическия състав и липсата на опасност за интересите на кредиторите.
Посочената и приложена от касатора съдебна практика-Р №532/14.05.1996 г. по гр.д. № 312/1996 г. П. гр.о. на ВКС и Р от 10.07.2000 г. по гр.д. 1165/2000 на САС е неотносима към поставените от касатора въпроси в контекста на конкретния правен спор: същите се отнасят до случаите, когато общото имущество на длъжника: сбор от дълготрайни и краткотрайни активи превишава задължението на длъжника.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. на ТК счита, че не е налице предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
В полза на ответника по касационната жалба се дължи от касатора юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК и Наредба №1 /09.07.2004 г. в размер на 400-четиристотин лева, съгласно приложеното към отговора на жалбата пълномощно на юрисконсулт.
На основание изложеното ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №197/09.07.2013 по в.т .д. № 172/13 на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма]-гр.София юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК и Наредба №1 /09.07.2004 г. в размер на 400-четиристотин лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.