ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
София, 13. февруари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 489 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 701/01.11.2013 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 905/2013, с което е потвърдено решение № 1158/24.06.2013 на Русенския районен съд по гр.д. № 9781/2012, с което е прекратено производството по иска за сумата 1.540,00 лева трудово вазнаграждение по чл. 128 КТ, за сумата 620,00 лева обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, за сумата 4.620,00 лева допълнително възнаграждение при вътрешно съвместителство по чл. 259, ал. 1, изр. 2 КТ, за сумата 1.160,50 лева допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж, за сумата 9.878,61 лева възнаграждение за извънреден труд по чл. 262, ал. 1 КТ, както и за законните лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът М. Х. Т., представляван от адв. М. К. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди показанията на всички разпитани свидетели и изложи вътрешно непротиворечиви мотиви и по материалноправния въпрос за дължимостта на възнаграждение за действително положен труд, които (впъроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правни въпроси по правилността на решението не са повдигноти.
Ответникът по жалбата [фирма], Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че до 31.01. 2008 г. отношенията между страните не се уреждат от трудов договор, а след това ищецът е работил при ответника като „общ работник” и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, поради което обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не му се дължи. На ищеца не се дължи и допълнително трудово възнаграждение за съвместяване на длъжностите „общ работник” и „нощен пазач”, защото такова не е уговорено, а отношенията между страните във връзка с положен нощен труд са установени със сила на пресъдено нещо по предявен иск от ищеца, който е уважен само за сумата 252,00 и е отхвърлен в останалата част.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават се противоречиво от съдилищата. Те нямат също имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди показанията на всички разпитани свидетели и изложи вътрешно непротиворечиви мотиви, както и че трудово възнаграждение се дължи за действително положен труд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 701/01.11.2013 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 905/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.