ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
София, 13. февруари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7722 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 28.06.2013 г. по гр.д. № 8009/2012, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 14.10.2010 г. по гр.д. № 4911/2010, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът В. Л. А., представляван от адв. Б. Р. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за дължимостта на такси за обжалване на решения по трудови дела от държавните учреждения и за допустимостта на въззивното решение по въззивна жалба, чиято нередовност не е отстранена в указания от съда срок, които (впъроси) които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правни въпроси по правилността на решението не са повдигнати.
Ответникът по жалбата М. на о. с. и в. (М.) прави отвод за недопустимостта й, като твърди, че със смъртта на касатора е прекратена представителната власт на неговия пълномощник и евентуално я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като указанията за внасяне таксата са изпълнени своевременно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че указанията му за внасяне такса по въззивната жалба са изпълнени в срок. По съществото на делото съдът е приел, че ищецът е работил като „директор” на Р., В. и е уволнен с оспорваната заповед на основание чл. 19а ЗА.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е указал на жалбоподателя да внесе такса по жалбата в размер на 185,00 лева с разпореждане от 02.11.2010 г., което не е съобщено и след това с определение от 09.10.2012 г. е дал указания за внасяне на такса по жалбата в размер на 50,00 лева, която е внесена с бордеро от 16.10.2012 г. и представена по делото с молба от 17.10.2012 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 28.06.2013 г. по гр.д. № 8009/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.