ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
София, 13. февруари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6427 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2087/17.12.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2630/2012 в частта, в която потвърдено решение № 455/16.01.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 1011/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за сумата 30.000 лева обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Н. Ж. Я., представляван от адв. Н. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта пред въззивната инстанция на всякакви доказателствени средства за новооткрити факти и обстоятелства, на доказателствените средства за факти и обстоятелства, които страната е твърдяла, но не могла да представи при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, както и на доказателствата за препятствията при доказването, които страната не могла да преодолее, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата ***, ** „Д. п.” и П. на Р. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск за обезщетение на имуществените вреди не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца и още двама съдружници е възложено организирането и експлоатацията със свое финансиране и труд на компютърен клуб. Договорът е изпълняван чрез [фирма], в което ищецът е един от съдружниците и управителите. На 16.06.2004 г. служители в сектор „Икономическа полиция” на 7-мо РПУ, СДВР изземват всички компютри, в т.ч. сървъра на компютърния клуб във връзка с разследването на престъпление по чл. 172 а НК, в което последствие неоснователно е обвинен ищецът. Връщането на иззетите вещи е разпоредено с постановлението от 15.11.2006 г. за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца. Доколкото извършеното изземване препятства дейността на клуба, пряко увредено може да е дружеството, а евентуалната вреда за ищеца поради неполучаването на дивидент не би била в пряка причинна връзка с изземването, а и доказателства за подобна вреда не са представени.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Повдигнатите процесуалноправни въпроси имат отношение към доказването на вредите на дружеството и възможността да са попречили на формирането на печалба и разпределянето на дивидент, а предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди е отхвърлен, поради липсата на пряка причинна връзка между противоправното изземване и последиците за ищеца от препятстването на дейността на дружеството.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2087/17.12.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2630/2012 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.