1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.София, 14.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 419 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на И. В. П. от [населено място], представлявана от адв. И. К., срещу Решение № 221/29.10.2013г. постановено по възз.гр.д.№ 472/2013г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, с което е потвърдено Решение №287/08.08.2013г. по гр.д.№540/2013г. на РС – [населено място]. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от И. П. срещу Агенция по вписванията обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е правоотношението, възникнало от трудов договор и „по правилата на КТ, да се счита като такова на държавен служител” ; 2/ „Необходимо ли е попълване на декларация по чл.14 ЗПУКИ от служител по трудово правоотношение, който изпълнява техническа длъжност”.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отхвърли предявените от И. П. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата не е незаконно на твърдяните от същата основания. Посочено е, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.8 вр. с чл.107а ал.1 т.2 КТ – поради установено участие на ищцата в управлението на търговско дружество. Направен е извод, че с оглед този безспорен факт, е налице несъвместимост за заемане на длъжността от П., като е без значение обстоятелството дали фирмата е извършвала дейност, или не. Прието е, че нормата на чл.330 ал.2 т.8 КТ е императивна и за да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е достатъчно служителят да е вписан като лице, участващо в управлението на търговско дружество и този обективен факт да е съществувал към датата на издаване на заповедта за уволнение – т.е. несъвместимостта следва да е установена към този момент. Направен е извод, че издадената заповед е мотивирана – посочва основанието за прекратяване на трудовия договор, което е достатъчно, за да се осигури възможност на ищцата да се защити и на съда да осъществи контрол за законосъобразност на заповедта.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Ловешкия окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай въпросите в изложението на жалбоподателката не са били предмет на разглеждане нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство и по тях съдът не се е произнасял. С оглед на това не би имало никакво значение дали поставените от жалбоподателката въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, каквото основание за касационен контрол се поддържа. Нещо повече, по втория формулиран в изложението въпрос, и двете инстанции са посочили, че същият е ирелевантен за спора, тъй като уволнителната заповед е издадена на основание чл.330 ал.2 т.8 , а не по т.9 от КТ. В трайната си практика, цитирана и от въззивния съд, ВКС е приел, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.8 вр. с чл.107а ал.1 КТ изисква несъвместимостта да е налице към датата на уволнението, като е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение, или след това – фактът е обективен и няма значение дали уволненият знае за него. В изброените по чл.107а ал.1 КТ хипотези не може да бъде сключван трудов договор в държавната администрация, а ако такъв съществува, следва да се прекрати по чл. 330 ал. 2 т. 8 КТ. Мотивите на заповедта за уволнение могат да се изчерпят и само с цитиране на съответната правна норма, или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав. До същите правни изводи е достигнал и въззивният съд в атакуваното решение. Следователно, не са налице основания за селектиране на жалбата и допускане на касационния контрол по отношение на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №221/29.10.2013г. постановено по възз.гр. д. № 472/2013г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.