О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.77
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2822/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 698 от 02.04.2013 г. по в.гр.д.№ 350/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2012 г. по гр.д.№ 3788/2012 г. на Районен съд – Варна. С последното е признато за установено по иск на [фирма], [населено място] срещу [фирма] с правно основание чл.124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 16 947.29 лв., представляваща неплатена цена за консумирана електрическа енергия за периода 19.07.2011 г. – 09.01.2012 г. по фактура № 00881000360/06.03.2012 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на решението до касация по въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметката на своите абонати поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване /СТИ/. Твърди се, че съществуващата практика на ВКС, с която се отрича такава възможност, следва да бъде променена, като се даде ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приети и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл. 98а и чл. 98б от Закона за енергетиката, тъй като тези процедури нямат санкционен характер, а са форма на фикционно /индиректно/ измерване на доставени до потребителя количества електроенергия, която фикция е установена в договора и обичая (като източници на правото), подпомагаща разрешаването на практически проблеми чрез следване на справедлива логика. В обобщение на извършената сравнителна правна рамка, в която енергийните дружества осъществяват дейността си е изтъкнато, че те имат установена от закона собственост върху СТИ, но без осигуряване на възможността тази собственост да бъде опазвана ефективно и за ползването й от трети лица да бъде заплащана такса. Касаторът се позовава и на действаща след 17.07.2012 г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е подробно мотивирано от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски по делото
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е в договорни отношения с касатора. Последният извършил корекция на сметките на ищеца по реда на чл. 38, ал.3,т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която на ищеца е начислена корекция на потребена електроенергия за периода 19.07.2011 г. – 09.01.2012 г./общо 175 дни/ на стойност 16 947.29 лв. Прието е, че единственото основание според цитираната клауза за извършване на корекции представлява съставеният в случая протокол за проведена проверка и подмяна на СТИ. Изложено е, че след като последният не е подписан от ищеца, като частен писмен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила обективираните в него констатации не обвързват съда. На втор, но не по значение място е изтъкнато, че в ЗЕ, нито в Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електроенергия и на сметките за минал период От това е направен извод, че въвеждането в чл.38, ал.3, т.1 ОУ ДПЕЕЕЕМ на обективната отговорност противоречи на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в цитирания текст и поради това клаузите на договора се явяват съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни и не могат да произведат правно действие. Извън изложеното е отбелязано, че ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че сумата, с която е извършена корекцията съставлява точния размер на дължимото обезщетение на вредите с оглед на едностранно определения период от 175 дни и липсата на точен момент на предходно извършена от ответника проверка за този имот на ищеца.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос действително е важен за изхода на делото, но той не е единствено обуславящ правната воля на решаващия съдебен състав. ОТ съобразителната част на решението е видно, че въззивният съд е изградил изводите си по предявения отрицателен установителен иск, позовавайки се и на недоказаността на твърденията на ответното дружество, че грешното измерване или неизмерване на потребена от абоната електрическа енергия се дължи на неправомерни действия на потребителя. След като произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Независимо от изложеното, следва да се изтъкне, че по изведения от касатора въпрос не е осъществено и соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС не е отречена възможността да се реализира отговорност на потребителя при негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, но в тези случаи, неправомерните действия, както и периода на неточно отчитане от СТЕ на доставената електроенергия подлежат на доказване в процеса.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за производството в размер на 500 лв. – договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2013 г.
По изложените съображения следва да се откаже достъпът на въззивното решение до касация поради отсъствието на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 698 от 02.04.2013 г. по в.гр.д.№ 350/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 500 (петстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: