2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 87
гр. София 18.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 287/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. И. Г. чрез пълномощника си адв. С.С. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2133 от 30.10.2013г. по гр.д.№ 2673/2013г. по 247 ГПК.
Ответниците К. Н. С. и Д. Я. С. са подали писмен отговор, в която изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд №3227 от 03.07.2013г. по гр.д.№6775/2006г., с което е оставена без уважение молбата на Г. И. Г. за поправяне на очевидна фактическа грешка в решение № 2188/07.07.2009г. по гр.д. № 6775/2006 г., изразяваща се в неправилно изчисляване на квотите на съделителите от допуснатия до делба имот.
В. съд е приел, че в мотивите на решението, чиято поправка се иска, е посочен начинът на определяне на квотите на съделителите: за ищците К. Н. С. и Д. Я. С. в режим на съпружеска имуществена общност – 415/815 кв.м. ид.ч., а за ответницата Г. И. Г. – 400/815 кв.м. ид.ч. При допускане на делбата съдът е съобразил обстоятелството, че измерен на място имотът е с площ от 825 кв.м. и квотите, съотнесени към реалния размер на парцела са определени в проценти : 50,9% за ищците и 49,1% за ответницата. В. съд не е констатирал допускане на математическа грешка при изчисляване на квотите, при които е допусната делбата и поради това е приел, че не са налице основания за поправяне на решението.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за валидността на решението на Варненския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка и за задължението на въззивния съд да се произнесе по въведените изрично в съдебното заседание възражения за нищожност като се поддържа противоречие с решение № 1195/1986г. по гр.д.№ 674/1986г. на ВС , ІІ г.о. според което когато е предявен иск за прогласяване на нищожност на съдебно решение, съдът е длъжен да приеме иска за разглеждане по същество и да отговори на въведените правни доводи.
По настоящото дело не е предявен иск за нищожност на решението, което е било предмет на проверка от въззивния съд, следователно практиката, на която се е позовала касаторката е неприложима и не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно чл. 269 ал.1 ГПК въззивният съд е бил длъжен да провери валидността на обжалваното решение. Такава проверка е направена и не е констатирана нищожност.
Доводите на касаторката пред въззивния съд са основани на нищожност на отменителното решение на Върховния касационен съд № 19 от 22.03.2011г. по гр.д.№ 485/2011г. , което е довело до нищожност и на последвалите го решения по допускане на делбата. Възражението за нищожност на касационното решение се основава на тезата, че отмененото въззивно решение е било необжалваемо на основание чл.280 ал.2 ГПК . Според задължителната съдебна практика /решение № 391 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2008 г., II г. о./ произнасянето по жалба срещу влязло в сила решение или срещу решение, което не подлежи на обжалване, не води до нищожност, а до недопустимост на решението на по-горната инстанция. С оглед на това тълкуване не може да има съмнение за валидността на решението по допускане на делбата. Затова и вторият поставен правен въпрос за възможността да се пререшава спор, разрешен с влязло в сила решение, основан на съображения, че второто решение по допускане на делбата е нищожно, не е от значение за делото. Предмет на жалбата пред Варненския окръжен съд е не решението по допускане на делбата, а решението за поправка на очевидна фактическа грешка, за което не се навеждат самостоятелни доводи за нищожност.
По изложените съображения не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на Г. И. Г. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноските за касационното производство по представения списък в размер на 300 лв. , представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.01.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П РЕ Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2133 от 30.10.2013г. по гр.д.№ 2673/2013г.
ОСЪЖДА Г. И. Г. да заплати на К. Н. С. и Д. Я. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: