3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 92
София, 18.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 7373/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Велик А. А. чрез пълномощника си адв. Д. Б. от АК Р. е обжалвал въззивното решение на Разградския окръжен съд № 103 от 16.07.2013г. по гр.д.№ 201/2013г. по допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустима.
Ответницата А. Б. Д. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касатора, обосноваващи искането за допускане на касационното обжалване и като съобрази задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, дадено в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК намира следното:
Разградският окръжен съд е потвърдил решението на Разградския районен съд № І от 07.05.2013г. по гр.д.№ 1294/2012г. по допускане на делбата на жилище № 35 в [населено място], [улица], 7-ми етаж, при равни права между бившите съпрузи Велик А. А. и А. Б. Д..
В. съд е приел, че имотът предмет на делбата е придобит по време на брака на възмездно основание и между съпрузите е възникнала съпружеска имуществена общност, прекратена с развода. Прието е също така, че имотът следва да бъде допуснат до делба независимо от нежеланието на съделителя Велик А. А. , защото всички негови претенции са такива, относими към втората фаза на делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът е посочил, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , но не е обосновал коя е правната норма, която се нуждае от тълкуване с цел точното прилагане на закона и развитието на правото. Фактическите твърдения, че живее в имота в продължение на над 10 години , само той го владее , както и позоваването на придобивна давност е трябвало да се съдържат в отговора на исковата молба, за да бъдат разгледани от съда. Като не се е позовал на придобивна давност в отговора по чл.131 ГПК, ответникът по делото – сега касатор е пропуснал възможността да ги направи по-късно съгласно чл.133 ГПК. Ето защо правният въпрос за придобивната давност не е обусловил решаващите изводи на съда /съдът нито го е разглеждал, нито е бил длъжен да го разгледа/ и не е от значение за делото. От друга страна съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК дори и при поставяне на обуславящ правен въпрос, касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК ако не са обосновани и специалните предпоставки – тълкуването на закона да е необходимо , защото е неясен или непълен, налага се осъвременяване на съдебната практика или такава се създава за пръв път. К. не излага доводи в този смисъл, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 103 от 16.07.2013г. по гр.д.№ 201/2013г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: