О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 18.02.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6666/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1466 от 25.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1694/2013 г., с което е потвърдено решение №161 от 15.03.2013 г. на Карловския районен съд по гр.д. № 1132/2012 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.203, ал.2, пр.3 КТ на касатора [фирма], [населено място], срещу М. И. Л. за сумата 8882.24 лв. – обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 17.11.2011 г. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 17.11.2011 г. при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение с ищеца ответникът е извършвал доставка в магазин. Оставил е процесната сума в неохраняемата кабина на автомобила, с който е извършвал доставката, като не е предприел мерки за сигурното им съхранение. Същата сума е била открадната. Образувано е дознание срещу неизвестен извършител. С постановление на РП-К. производството е било спряно поради неоткриване на извършителя. След като в случая ответникът по иска е извършвал действия, свързани с доставка на стоки, които безспорно съставляват негови основни трудови функции, то отговорността му не може да се ангажира за причиняване на имуществена вреда не при или по повод изпълнението на преките му трудови задължения.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това какво означава вредата да е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения по смисъла на чл.203, ал.2, пр.3 КТ. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. И. Л., [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1466 от 25.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1694/2013 г. Повдигнатият правен въпрос е правнорелевантен, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С обжалваното решение е съобразена задължителната съдебна практика, според която причиняването на вреда не при или по повод изпълнението на трудовите задължения по смисъла на чл.203, ал.2, пр.3 КТ означава то да не е свързано с възложената работа по трудовото правоотношение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1466 от 25.07.2013 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1694/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.