4
определение на ВКС, ГК, Първо г.о. по гр.д.№ 313 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 19.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 313 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Роза П. М. срещу решение № 6502 от 26.09.2013 г., постановено по гр.д. № 16386 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 23867 от 2012 г. на Софийския районен съд, 62 състав за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.13 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място],[жк], [улица] между Роза П. М., Горка К. И. и Г. К. Д. при квоти 2/4 ид.ч. за Роза М. и по 1/4 ид.ч. за Горка И. и Г. Д..
К. Роза П. М. твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитираната от нея задължителна практика на ВКС /решение № 141 от 19.02.2009 г. по гр.д.№ 646 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 116 от 17.04.2009 г. по н.д.№ 64 от 2009 г. на ВКС, НК, Второ н.о., решение № 548 от 04.03.2009 г. по н.д.№ 553 от 2008 г. на ВКС, НК, Второ н.о., решение № 3141 от 10.03.2009 г. по адм.д.№ 12956 от 2008 г. на ВАС, решение № 3856 от 02.04.2008 г. по адм.д.№ 176 от 2008 г. на ВАС, решение № 520 от 13.09.2010 г. по гр.д.№ 1818 от 2009 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 322 от 28.04.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 209 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси, уточнени от ВКС: 1. Представлява ли процесуално нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК разглеждането на делото от съда в отсъствието на въззивника, без надлежен процесуален представител на същия, 2. Процесулен представител на ответницата по делото ли е сина й, който разполага с общо пълномощно от нея да я представлява пред данъчни, общински и органи на съдебната власт и който е извършил процесуални действия от нейно име по конкретното дело и 3. Дали постановеното при липса на процесуална легитимация на ищците решение е допустимо. Освен това твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 09.01.2014 г. ответниците по жалбата Горка К. И. и Г. К. Д. оспорват жалбата. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт- въззивно решение по иск за делба. Не са налице обаче посочените от касаторката основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от нея правни въпроси:
1. Първият поставен правен въпрос /представлява ли процесуално нарушение на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК разглеждането на делото от съда в отсъствието на въззивника, без надлежен процесуален представител на същия/ е неотносим към настоящото дело, по което ответницата е имала надлежен процесуален представител- сина й П. Р. М. с представено по делото нотариално заверено пълномощно от 24.01.2006 г. Приетото от първоинстанционния и от въззивния съд, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в случаите, в които пречка за явяване по делото съществува само за страната по делото, но не и за нейния процесуален представител, съответства на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.142, ал.2 от ГПК. Поради това този въпрос не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
2. По втория поставен правен въпрос /процесуален представител на ответницата по делото ли е сина й, който разполага с общо пълномощно от нея да я представлява пред данъчни, общински и органи на съдебната власт и който е извършил процесуални действия от нейно име по конкретното дело/ липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС и на съдилищата в страната. В съответствие с практиката в обжалваното решение е прието, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ГПК синът на страната по делото е неин надлежен процесуален представител, когато разполага с пълномощно. По този въпрос не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като разпоредбата на чл.32, ал.1, т.2 от ГПК относно процесуалното представителство на децата на страна по делото е ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това, както вече бе посочено, по приложението на тази норма има съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.
3. Третият поставен правен въпрос /дали постановеното при липса на процесуална легитимация на ищците решение е допустимо/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се установява липса на процесуална легитимация на ищците. Ако ищците не са съсобственици на делбения имот, както твърди касаторката, би липсвала не процесуално-правна легитимация, а материално-правна легитимация, което от своя страна би било основание за отхвърляне на иска, а не за прекратяване на делото /при липса на процесуално-правна легитимация на ищците искът е недопустим и постановеното по такъв иск решение също е недопустимо, докато при липса на материално-правна легитимация искът е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а постановеното по такъв иск решение е допустимо/. Ето защо, в настоящия случай не съществува вероятност за недопустимост на обжалваното съдебно решение и поради това то не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата Горка И. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6502 от 26.09.2013 г., постановено по гр.д. № 16386 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Роза П. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Горка К. И.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС на РБ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ЧЛЕНОВЕ: