ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.87
гр. София, 19.02.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3285/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Д. П. С. от [населено място] срещу решение № 104 от 16.04.2013 г. по в.т.д. №104/2013 на АС-Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение№ 1444 от 05.12.2011 г. постановено по т.д. №126/2011г. на ОС-Варна В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на касатора предявен на по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника [фирма]-гр. В. че последният дължи на ищеца сумата от 50 000 лева по запис на заповед изд. на 03.01.2003 г. и предявен за плащане на 20.04.2009 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 т.9 ГПК.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 , т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Ищецът се позовава на каузално правоотношение между него като изпълнител и ответното дружество представлявано от него в качеството му на управител на същото, като възложител, възникнало на база договори за изготвяне на архитектурни проекти сключени в периода 1999-2001 г., за обезпечаване на които в полза на ищеца е издаден процесният запис на заповед. Решаващият състав на първо място приема, че липсват доказателства за наличието на подобни договори, а и с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на ИМ е счел, че дори и да са съществували такива, то те са погасени с изтичане на общата петгодишна давност до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК през 2009 г.. Отделно от това, издаденият в полза на ищеца Д. С. запис на заповед и подписан за издателя от същия С. в качеството му на представител на ответното дружество не се ползва с достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК, която да е противопоставима на самото дружество. Изложени са съображения, че в тази хипотеза е налице и недействителност , поради договаряне сам със себе си-чл.38 ЗЗД, както относно абстрактната сделка-записа на заповед, така и по отношение на твърдяното в исковата молба каузално правоотношение възникнало на основание договорите на ищеца сключени с представляваното от него дружество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за приложението на чл.38 ЗЗД при едностранните сделки и при органното представителство на търговските дружество.
Твърди се,че по въпросите налице противоречие с практиката на ВКС и противоречива практика на съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, тъй като за да отхвърли иска като недоказан по основание, съдът не се е позовал единствено на приложението на чл.38 ал.1 ЗЗД за забраната за договаряне на представителят сам със себе си и следователно отговорът на този въпрос сам по себе си не би обусловил краен резултат по спора различен от този в обжалваното решение. От друга страна в изложението не се съдържа формулировка на други правни въпроси, извън приложението на чл.38 ЗЗД, а само оплаквания за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на процедурни правила. Подобни оплаквания не могат да се релевират във фазата по допускане до касация, при липса на конкретно зададени от касатора правни въпроси, а за касационният съд не е налице възможност служебно да извлича и формулира от тях правни въпроси – т.1 от цитираното вече ТР. Същите имат значение само във фазата на произнасяне по същество на основателността на касационната жалба-чл.281 т.3 ГПК, но не и при преценка основанията за допускане до касация.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 16.04.2013 г. по в.т.д. №104/2013 на АС-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.