О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София 19.02.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6499 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. пр. – В. срещу решение № 135 от 22.07.13г.по в.гр.дело № 262/13г.на Варненския апелативен съд в осъдителната му част.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и по процесуален въпрос – за задължението на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото,за да достигне до свои правни изводи по спора,като разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Ю. Х. Т. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление,за което е оправдан.Наказателното производство е продължило неоправдано дълго – повече от 18 години ,над 15 месеца е предварителното му задържане.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид както продължителността на наказателното преследване,така и личността на ищеца и неговия морален облик – автор на множество и различни престъпления от общ характер,за които е изтърпявал и съответните наказания ,при което е счел,че сумата от 20000 лв е достатъчна да репарира претърпяните от него неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по процесуалния въпрос,тъй като въззивният съд е изпълнил задължението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства по делото и да изложи свои собствени мотиви,като е обосновал извода си за съответствие на размера на обезщетението с претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 135 от 22.07.13г.,постановено по в. гр.дело № 262/13г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.