3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 21.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7653 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Х. против решение № 510/28.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 547/2013 г. от Окръжен съд – Русе.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжния съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е прекратен гражданския брак между страните по делото. Съдът е приел, че сключения между страните граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото от събраните по делото доказателства се установяват и безспорните факти по делото, а именно: фактическата раздяла на страните от 2009 г., като липсват данни съпрузите да са поддържали каквито и да е контакти през този период, дори и във връзка с роденото от брака дете, което също не се отглежда и възпитава от един от двамата съпрузи.
Делото е разгледано от въззивната инстанция след решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Правния въпрос, обосновал извода за допустимост на касационното обжалване по гр.д.№ 42/2013 г. е относно последиците от неявяването в първото по делото съдебно заседание на ищец по иск за развод, ако същия се е установил трайно в чужбина. Съдът е дал отговор на основание чл. 291, т. 1 ГПК според който продължителното пребиваване на страната в друга държава съставлява уважителна причина за такова неявяване. Разпоредбата на чл. 321, ал. 1 изр. 2 ГПК има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Само тогава е оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен. Тази логика изключва възможността производството по делото да бъде прекратено тогава, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.
Пред настоящия съд се сочи отново същия правен въпрос, относно последиците от неявяването в първото по делото съдебно заседание на ищец по иск за развод, ако същия се е установил трайно в чужбина, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика по същия правен въпрос, както и произнасянето по същия правен въпрос по същото дело при предходно касационно производство, води до извод за недопустимост на преразглеждането му повторно от касационния съд, доколкото въззивния съд е спазил указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, в т.ч. и по отговора на правния въпрос.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 510/28.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 547/2013 г. от Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.