5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№101
София, 25.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 982 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, със седалище [населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3959 от 07.10.2013 год., по в.гр.д.№ 20131200500612/2013 год., с което е потвърдено постановеното при участие на третото – лице помагач [фирма], решение на Разложкия районен съд № 1421 от 25.03.2013 год., по гр.д.№ 1298/2011 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу К. Г. К., И. И. К., двамата от [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 216, ал.2, т.4 ДОПК за обявяване относителната недействителност по отношение на Държавата на сключен между ответниците договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 67,т.ІІ, рег.№ 1780, нот.д.№ 255 по описа на за 2008 год. на нотариус Н.М. с рег.№ 494 на КЧН и район на действие Р., вписан с вх.рег.№ 4047/22.05.2008 год., акт 51,т.ХVІІІ, н.д. № 3697 / 2008 год. на СВ [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона, на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост на изградените правни и фактически изводи – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че „при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл само по част от хипотезите на чл.216, ал.1 ДОПК, като е приел, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на Държавата само сделки, след започнало производство по установяване на задължения на даден правен субект, след връчването на заповед за възлагане на ревизия и е приел, че такива доказателства не са представени и не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба на ДОПК за обявяване на претендираната недействителност по подадената искова молба.”
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК не са взели становище по същата.
Третото лице помагач в процеса също не е заявила становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280,ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Съгласно създадената по действащия ГПК уредба на касационното производство достъпът до въведения от законодателя факултативен, а не задължителен, касационен контрол е обусловен от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната – касатор. Следователно извън правомощията на касационната инстанция е, както е прието и в ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама да извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или от обстоятелствената част на касационната жалба както конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна обща предпоставка за достъп до касация, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен ако не се касае до уточняване или преформулиране на непрецизно поставен от касатора правен въпрос, или до правно квалифициране на въведеното основание, какъвто не е разглежданият случай.
В депозираното от касатора изложение на основанията за допускане на касационното обжалване въобще липсва конкретно формулиран значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос на материалното и/ или процесуално право който да е от значение за формиране на решаващите правни в обжалвания съдебен акт да се явява значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради необходимост от осъвременяване на създадената от съдилищата съдебна практика във вр. с приложението на конкретна законова разпоредба – чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния правен резултат по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, то същият не се покрива нито с правилността на разрешения от въззивния съд правен спор, нито с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които в случая жалбоподателят е отъждествил с последния.
Оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори и да са евентуално основателни, са ирелевантни за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, според указанията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречен достъпа да касационен контрол, поради отсъствие на общата главна предпоставка за същия, без да се обсъждат въведените селективни основания- допълнителна процесуална предпоставка.
Но дори и да се приеме, че от общото оплакване на касатора обективирано в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че „при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл само по част от хипотезите на чл.216, ал.1 ДОПК, като е приел, че могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на Държавата само сделки, след започнало производство по установяване на задължения на даден правен субект, след връчването на заповед за възлагане на ревизия и е приел, че такива доказателства не са представени и не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба на ДОПК за обявяване на претендираната недействителност по подадената искова молба”, би могло да се изведе един обобщаващ правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК ,без да се наруши диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса – „ Следва ли публичното задължение в хипотезата на предявен конститутивен иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, да бъде установено с влязъл в сила административен акт, с влязло в сила съдебно решение, респ. да е била връчена заповед за възлагане на ревизия, или е достатъчно изпращането на само покана за доброволно изпълнение до длъжника, с оглед подадена от него справка –декларация за ДДС?”, то недоказано е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК
Освен, че разпоредба на чл.216, ал.1, т.3 ГПК – ясна и вътрешно непротиворечива не се нуждае от корективно тълкуване за изясняване на съдържанието и, то по приложението и, вкл. относно необходимите кумулативни предпоставките от фактическия и състав, при наличието на които извършената от длъжника прехвърлителна сделка се явява относително недействителна спрямо публичния взискател, е формирана практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, по отношение на която не само няма обективно доказана обществена и правна необходимост да бъде осъвременена, но самият касатор не излага доводи за подобна необходимост – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради това само за прецизност е необходимо единствено да се посочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение и възприетото с него разрешение относно кумулативните елементи от фактическия състав на чл216, ал.1, т.4 ДОПК, при които отменителния иск на Държавата, като кредитор по всякакви публични вземания следва да бъде уважен, Благоевградският окръжен съд изцяло се е съобразил със задължителната практика на ВКС, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 69 от 22.06.2012 год., по т.д.№ 534/2011 год. на І т.о., № 436 от 22.12.2011 год., по гр.д.№ 308/2011 год. на ІІІ г.о.; № 166 от 30.12.2009 год., по т.д.№ 430/2008 год. на ІІ т.о. и № 228/ 20.12.2010 год., по т.д.№ 530/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др..
Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разходи за настоящето производство, поради което, при този изход на делото в касационната инстанция, деловодни разноски не се присъждат – арг. от чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 3959 от 07.10.2013 год., по в.гр.д.№ 20131200500612/2013 год. по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: