4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 04.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5915 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. И., чрез юрисконсулт Я. Л., против въззивното решение № 323 от 25 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2013 г., с което е отменено решение № 1896 от 9 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 1512 по описа на районния съд в гр. Русе за 2012 г. в частта му за отхвърляне на иска на Г. Д. К. против дружеството за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 1 март – 29 юни 2012 г. в размер на 537,48 лева и вместо него дружеството е осъдено да заплати на К. посочената сума, първоинстанционното решение е потвърдено в частта му за признаване уволнението на К. за незаконно, той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 1680,20 лева за периода 29 ноември 2011 г. – 29 февруари 2012 г., и касаторът е осъден да заплати такси и разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отменяне на въззивното решение. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал свидетелски показания във връзка с критериите за подбора. По критерия „квалификация” ищецът е оценен съобразно притежаваната образователна степен и правоспособност, както и притежаваните професионални знания и умения, отчетено е и неумението за работа в колектив и недостатъчни познания за боравене със съответните измервателни уреди, съобразно данните от трудовото досие, и не може да бъде споделен изводът на съда за несъответствие на оценките с притежаваното ниво на изпълнение на възложената работа и квалификация. Съдът неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради наличието на свободни щатни бройки за същата длъжност, тъй като дори да е налице такава, тя е в друго звено, а не в това, в което ищецът е работил. Подборът е осъществен в един от няколкото вагонно-ревизорски участъка, включително звеното на ищеца, а цитираната от съда втора експертиза за наличието на незаета щатна бройка, вероятно е с фактическа грешка, тъй като общо посоченият брой на работници, участвали в подбора, е 28. Съдът е формирал извода си за незаконност на уволнението въз основа на недостатъчно задълбочен анализ на обоснованите работодателски мотиви и обстоятелствата, обусловили уволнението на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че следва да се даде отговор на въпросите: налице ли е незаконосъобразен подбор, ако работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявения в работата трудов резултат (твърди се противоречие с ТР № 3/2011 г., ОСГК); може ли въззивният съд да основе решението си на част от събраните доказателства, без да обсъди всички, представени по делото, както и твърденията, изложени от ответника, с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК – да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, ал. 2 ГПК – да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона (твърди се противоречие с ППВС № 7/1965 г., решения на ОСГК от 1971 и 1979 г. и решение на ВКС по чл. 290 ГПК); реално или фиктивно е извършеното съкращаване на щата, когато съществуват незаети щатни бройки за същата длъжност, заемана от уволнения работник и съществува ли задължение за работодателя да преназначи на вакантните длъжности работниците, определени за уволнение вследствие извършения подбор (сочи се противоречие с решение на ВКС по отменения ГПК и влязло в сила решение на въззивен съд).
Ответникът Г. Д. К. със съдебен адресат в [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема крайния извод на съда за основателност на предявените искове, но при различни съображения при преценката на осъществения от работодателя подбор. След преценка на свидетелските показания се приема, че работата на ищеца е била самостоятелна, а не в колектив, поради което не може да се приеме, че работодателят би могъл да направи извод по способността му да работи в екип. Останала е неустановена от работодателя правилността на намаляване на оценката на ищеца по два от утвърдените критерия, а в тежест на работодателя е да установи, че ищецът не притежава професионални знания и умения, както и че не е на необходимото ниво за изпълнение на възложената му работа, което не е сторено. Подчертава се, че същевременно са налице незаети щатни бройки за същата длъжност. На ищеца е присъдено и обезщетение за оставането му без работа до края на шестмесечния период.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси.
Първият правен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното тълкувателно решение на ОСГК, тъй като касаторът предпоставя в него налично съобразяване на обективните данни за притежавани качества, умения и проявения в работата трудов резултат при осъществения подбор. Противно на твърдението на касатора, съдът приема, че не е осъществено задължението на работодателя да установи съответствието на дадените оценки спрямо действително притежаваните от ищеца качества, умения и проявен трудов резултат, и оттам и спазването на съответните критерии по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ. Изричното заключение на въззивния съд е, че характерът на работата на ищеца не е позволила даването на оценка за екипна работа, както и че работодателят не е защитил намаляването на оценката на ищеца по два от приетите критерия.
Вторият и третият правен въпрос – по задължението на съда да вземе предвид всички доказателства по спора, както и твърденията на страните, и по възможността да се осъществи съкращаване в щата при налични незаети щатни бройки за същата длъжност, респективно – задължен ли е работодателят да назначи определените за съкращаване лица на вакантните длъжности, не обосновават допускане на касационното обжалване. Тезата на касатора се гради върху допълнително изложено от съда съображение – според експертното заключение в съответното звено за длъжността, заемана от ищеца, съществувала една незаета щатна бройка. Този извод е сторен паралелно с основния такъв за недоказано от страна на работодателя спазване на законовите изисквания за осъществяване на подбора, и самостоятелно не е обусловил изхода на спора. Затова по посочените два въпроса не се налага допускане на касационното обжалване, а обсъждането на представената съдебна практика не е необходимо. В случая работодателят е пропуснал да заяви обуславящите въпроси за цененето на доказателствата за качествата на ищеца, съпоставени с изводите на комисията по подбора, както и какво е значението на екипната работа в конкретните трудови задължения на ищеца, и оттам – за значението й за цялостната оценка на проявените в работата му професионални умения. Липсата на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд е пречка за допускане на касационното обжалване, каквото е задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 1/2009 г., т. 1.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 323 от 25 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: