ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 119
гр. София, 05.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 февруари , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3449/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на К. И. К. като едноличен търговец с фирма [фирма] срещу решение № 135 от 30.05..2013 г. по в.гр.д. №54/2013 на ВТАС, В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 383 от 30.11.2012 г. постановено по т.д. №38/2012 г. на ОС-Габрово и е постановено отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма]-гр. С. за разликата между уважената част от 16 250 лева до пълнопредявения размер от 26 250 лева- частично предявен иск за цена на продадени угоени пилета за клане в периода м. август, септември 2006 година в общо количество на 104 843,5 кг., както и искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 10 105 лева за периода: 07.12.2006 -01.08.2012 г..
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 , т.2 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: между страните по делото са съществували трайни търговски отношения в периода от 01.01.2006 г. – м. септември 2006 г. по доставката от ищеца на ответника на птиче месо, което е било надлежна фактурирано, според количеството на всяка отделна доставка и договорената цена. В отговор на двете нот.покани отправени от ищеца към ответника, съответно на 05 и 07 .09.2006 г. последният с нот.покана от 14.09.2006 г. признава свое задължение към ищеца основано на процесното правоотношение в размер на 73007,01 лева. Във връзка с направеното възражение за погасителна давност от ответната страна в отговора на исковата молба, съдът на базата на заключението на тройната счетоводна експертиза е констатирал, че това признание касае вземания на ищеца извън процесните, които вземания са били погасени чрез плащане към 13.03.2007 г.. Ето защо, процесното вземане до първоначално предявения размер от 16 250 лева, предмет на спора по частичния иск, не е било погасено по давност към датата на предявяване на иска-01.08.2011 г.. , което не се отнася до остатъка от 10 000 лева-предмет на направеното увеличение на частичния иск едва с молба до съда в о.з. на 22.03.2012 г., т.е. след изтичането на петгодишния давностен срок, считано от датата на издаването на фактура №1253/07.12.2006 г., материализираща това задължение. Сумата по тази фактура не се доказва да е била заплатена от ответника, поради което и частичният иск е бил уважен до споменатия размер , а за остатъка е отхвърлен като погасен по давност, поради претендирането й едва с искането за увеличение на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора два въпроса, които се свеждат до значението на признанието на иска от ответника, относно прекъсване на давността .
Твърди се,че по въпросите налице противоречие с практиката на ВКС и противоречива практика на съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпросите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че същите не отговарят на тях. Това е така, тъй като за да отхвърли иска, съдът не се е позовал на липсата на ефекта на прекъсване на давността с признанието на вземането от ответника в съответния отговор на нотариалната покана. Решаващият спора съдебен орган е приел за доказано обстоятелството, че това признание се отнася за вземане, което е различно от това предмет на спора по конкретния частичен иск, което се явява въпрос по обосноваността на фактическите констатации, но не засяга правната страна на спора. Ето защо, в случая отговорът на въпроса за признанието на вземането от длъжника и прекъсването на давността за това вземане е ирелевантен за спора, тъй като е установено, че това признание не се отнася за конкретното спорно вземане предмет на исковата претенция.
Липсата на наведен от касатора правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора е пречка за допускане до касация-т.1 от цитираното ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 30.05..2013 г. по в.гр.д. №54/2013 на ВТАС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.