О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4570/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 1406 от 28.06.2013 г. по т.д.н.№ 1282/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 04.01.2013 г. по т.д.н.№ 2258/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, 11 състав. С последното съдът по несъстоятелността е отхвърлил молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество „Н. Е. /в ликвидация/ поради неплатежоспособност.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Касаторът счита за противоречащ на закона и практиката на Върховен касационен съд изводът на съдебния състав, че процесното вземане не произтича от търговска сделка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпросите за правната квалификация на сделката като търговска и доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на Решение № 127 от 05.10.2011 г. на ВКС по т.д.№ 1027/2010 г., ІІ т.о. и Решение № 102 от 08.10.2009 г. на ВКС по т.д.№ 60/2009 г., І т.о.
Ответникът „Н. Е. /в ликвидация/ не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване в срока по чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд за отхвърляне на подадената от С. Х. П. от [населено място] молба за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] /в ликвидация/, въззивният съд е приел, че не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 608 ТЗ, а именно – вземането на подалия молбата кредитор да произтича от търговска сделка. Доколкото претендираното вземане е за възнаграждение за осъществявана от него функция на ликвидатор на дружеството в периода 07.10.2004 г. – 01.03.2008 г., решаващият състав е преценил, че същото не може да бъде квалифицирано като вземане по търговска сделка – нито по обективния критерий /чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 ТЗ/, нито по субективния критерий /чл. 286, ал. 1 ТЗ/, доколкото възникналото между тях мандатно правоотношение по повод ликвидацията му, която съпътства всяко прекратяване на търговец, не се намира във връзка с упражняването на търговска дейност, а вземанията на ликвидатора по договора за поръчка не го легитимират като кредитор по търговска сделка.
Настоящият състав намира, че макар поставените от касатора въпроси за правната квалификация на сделката като търговска и доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ да са от значение за изхода на конкретното дело, т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не са изпълнени допълнителните изисквания, специфични за всяко от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, не може да се счете, че атакуваното решение противоречи на постоянната практика на Върховен касационен съд, в т. ч. на посочените от касатора две решения. В тези решения сключените между търговците сделки са преценени като търговски, с оглед субективния критерий на чл. 286, ал. 1 ТЗ, въз основа на конкретните данни и доказателства, събрани по всяко от делата. В Решение № 127 от 05.10.2011 г. на ВКС по т.д.№ 1027/2010 г., ІІ т.о. се касае за сключен договор за наем, за който съставът на Върховен касационен съд е посочил изрично, че след като ответникът не е опровергал чрез представяне на доказателства презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ, че сключеният договор не се намира в причинна връзка с упражняваното от търговеца занятие, направеният от въззивния съд извод, че вземането за наем не произтича от търговска сделка е направен в нарушение на процесуалния закон. не е от кръга на сделките е сключен от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие. В Решение № 102 от 08.10.2009 г. на ВКС по т.д.№ 60/2009 г., І т.о. търговският характер на процесния договор за наем е обоснован отново с качеството на страните по него /търговци/ и с факта, че ответникът не е опровергал законовата презумпция, като докаже, че сделката те се намира в причинна връзка с упражняваното от него занятие. С оглед именно различната фактическа обстановка по цитираните дела и по настоящото дело, не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие с практиката на касационната инстанция. Още повече, че в случая вземането на касатора е възникнало по мандатно правоотношение по повод провеждане на ликвидационното производство, чиято правна същност принципно е несъвместима с упражняване на търговска дейност, което изключва необходимостта от опровергаване от дружеството в ликвидация на законовата презумпция по чл.286, ал.3 ТЗ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на С. Х. П. не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1406 от 28.06.2013 г. по т.д.н.№ 1282/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: