ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 315
София, 06. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6971 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1707/26.07.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1057/2013, с което е отменено решение № 5096/05.12.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 19447/2011, като бракът е прекратен по вина на дамата съпрузи, родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на бащата и е определен режим на лични отношения с майката, присъдена е издръжка за детето, ползването на семейното жилище е предоставено на майката и е постановено съпругата да носи предбрачното си име.
Недоволна от решението в частта по вината, родителските права, мерките относно личните отношения и издръжката на детето е касаторката М. И. Г., представлявана от адв. М. Д. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди заключението на вещите лица заедно с данните за процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните и по материалноправните въпроси съставлява ли вина неполагането на усилия за запазването на брака, ако другият съпруг е установил извънбрачна връзка и за правното значение на желанието на детето да живее при единия родител с оглед установяванието на противоречиви поведенчески актове на детето и тяхното значение за наличието родителско отчуждение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Т. Д. П., представляван от адв. Л. Д. от ВАК я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил всички обстоятелства по делото с оглед възраженията и доводите на страните.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове и претенции са неоценяеми, а искът за издръжка е обусловен от претенцията по мерките относно упражняването на родителските права, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила по прекратяването на брака. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, тъй като не са положили необходимите усилия за запазване на взаимното уважение, доверие и разбирателство помежду им още преди лятото на 2011 г., когато съпругът е напуснал семейното жилище и е установил извънбрачна връзка, а в последствие е взел детето да живее при него без съгласието на майката и без разногласието по този въпрос да бъде разрешено по надлежния ред. Родителите разполагат добри битови и финансови условия да отглеждат близо 12-годишната си дъщеря, но детето желае да остане да живее при бащата, при когото се е преместила по нейно желание, след като е останала в семейното жилище по настояване на майката, придружено от заплахи със самоубийство. Общуването между майката и детето е напрегнато, тъй като то получава от нея неразбираеми и неубедителни (за детето) обяснения за поведението й, което то оценява като недостатъчно грижовно. Връзката на детето с майката е първичен тип (като на малко дете), докато връзката му с бащата е открита (съответна на възрастта му – предпубертет), то се идентифицира с него и се чувства обичано, одобрявано и подкрепяно. Отсъствието на бащата във връзка с работата му като моряк е компенсирано от настоящите му отношения с детето, които детето има желание да запази и занапред. Детето не страда от синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, стремежът му е да се откъсне от травмиращата го неадекватна среда и да живее при бащата, при когото получава адекватно на развитието му отношение. Детето не може да преодолее желанието си да се откъсна от травмиращата го неадекватна среда и защитава позицията си с хистерични елементи в структурата на поведението му, което не изключва негови крайни реакции. Режимът на личните отношения с майката е определен в съответствие с необходимостта от провеждане на психологична терапия, за да бъде възстановен баланса в отношенията му с майката, обстоятелството, че двамата родители живеят в отдалечени градове и възрастта на детето.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че неполагането на усилия за запазването на брака е противобрачно поведение, а степента, в която то е допринесло за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е без правно значение, съдът не е обвързан от заключението на вещите лица, но е длъжен да го обсъди с всички останали обстоятелства по делото, в т.ч. желанието на детето, като изхожда на първо място от неговия действителен интерес.
На ответника по касацията Т. Д. П. следва да бъде присъдена сумата 1.000,00 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1707/26.07.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1057/2013.
ОСЪЖДА М. И. Г. от В. да заплати на Т. Д. П. от В. сумата 1.000,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.