ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 131
гр. София, 07.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3590/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Я. С. А. от [населено място] срещу решение №49 от 09.05.2013 г. по т.д. № 91 /13 на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №420 от 14.11.2013 г. по търг.д. №307/2012 на ОС-Бургас , с което е признато по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД предявен от страна на [фирма] за относително недействително прехвърлянето от страна на В. С. А. на касатора на правата върху 400 бр. акции с номинал 100 лева от капитала на [фирма].
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма] –гр. Шумен в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че по силата на сключено на 27.07.2011 г. споразумение В. С. А. се е задължил към ищеца „Б. Е. –гр. Шумен като поръчител за изпълнението на задължението на [фирма] към първото дружество за заплащане сумата от 101 207 ,43 лева , с което се преуреждат отношенията между страните относно вземания на [фирма] към длъжника обективирани в пет броя фактури за задължения възникнали в периода 2006-2008 година. От съдържанието на споразумението се установява, че задължението следва да се изплаща на равни вноски като е уговорено, че първата следва да се плати до 15.11.2011 г.. Тази уговорка за разсрочено плащане на задължението, според решаващия съд не променя обстоятелството, че В. А. е бил длъжник на ищцовото дружество още към 12.09.2011-датата на извършване на разпореждането от негова страна чрез джиросване в полза на брат си Я. С. А. на временното удостоверение, материализиращо правата върху 400 броя акции с номинал 100 лева от №№1-400 от капитала на [фирма] . С оглед изложеното е счетено, че е налице изпълнен в полза на ищеца правопораждащ правото на отменителен иск по чл.135 ЗЗД фактически състав: В. А. се явява длъжник по описаното правоотношение към датата на предприемане на разпоредителното действие от негова страна с процесните акции, което действие уврежда кредитора и при знанието от негова страна за това увреждане и при положение, че лицето в чиято полза е това разпореждане също е знаело за увреждането, съгласно презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за приложението на чл.135 ал.3 ЗЗД относно вземане възникнало след разпоредителното действие предмет на отменителния иск.
Твърди се,че по този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС:Р № 672 от 15.10.2008 на ВКС по т.д. № 299/2008 г. на Второ т.о. на ТК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора и формулировката на въпроса от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният няма това качество. От възприетата по делото фактическа обстановка става ясно, че е налице хипотезата на чл.135 ал.1 във връзка с ал.2 ЗЗД: ищецът се е явявал кредитор на длъжника преди извършването на атакуваното с отменителния иск разпоредително действие на длъжника, доколкото основанието за възникване на дълга е възникнало преди това, а разсрочването на изпълнението на задължението не касае самото правопораждащо задължението основание. Ето защо, инстанциите по същество не са изградили правните си изводи въз основа на приложението на чл.135 ал.3 ЗЗД, която е относима към факти различни с установените по настоящия спор. В този смисъл така формулираният правен въпрос се явява несъотносим към изхода по конкретното дело и не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран правен въпрос, който да се явява относим и обуславящ изхода по спора е пречка за допускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2009 г..
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №49 от 09.05.2013 г. по т.д. № 91 /13 на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.