ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 319
София, 07.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6050 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Д. И. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 20.ІІІ.2013г. по в.гр.д. № 563/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] П. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 20.ІІІ.2013г. ПОС е отменил решението на ПРС от 26.ХІ.2012г. по гр.д № 10334/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Д. Ив.А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „склададжия” със заповед от 11.V.2012г. за преждевременно напускане на работа на 13.ІІІ.2012г. – четири часа преди края на работното време, и за две закъснения – на 20.ІІІ.2012г. – с повече от 2 часа и на 28.ІІІ.2012г. – с 3 часа, е законно. От показанията на свидетеля В. – началник на централния склад – се установява извършването и на трите нарушения, като няма доказателства по делото, опровергаващи показанията. За установяване на тези обстоятелства са недопустими представените от ответника доклади на началник склад до управителя, тъй като те имат характер на писмени свидетелски показания. Съобразени са и критериите по чл.189 КТ при налагане на наказанието.
С определението си от 21.ІІ.2013г. по чл.267 ГПК въззивният съд е допуснал разпит на свид.В., като е счел, че са налице предпоставките за това по чл.266 ал.3 ГПК. В тази връзка е взел предвид, че ответникът с отговора си на исковата молба е поискал двама свидетели, без посочени имена, за две различни обстоятелства, с разпореждане от 10.Х.2012г. му е допуснат един свидетел, отново без поименното му посочване, с молба от ответника преди първото съдебно заседание той отново е поискал двама свидетели за различни обстоятелства, също непосочени поименно, в единственото с.з. на 13.ХІ.2012г. първоинстанционният съд отказал да уважи доказателственото искане, тъй като не са посочени извинителни причини за събиране на допуснатия свидетел в определения срок – първото съдебно заседание, както и че не се налага допускане на втори свидетел, тъй като имало писмени доказателства /които впоследствие при постановяване на решението първоинстанционният съд приел за недопустими като имащи характер на свидетелски показания/ и с допуснатия един свидетел твърдяните обстоятелства можело да бъдат доказани. Прието е при тези обстоятелства, че не е съществувало основание за отказване от първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства, тъй като нито е бил определен краен срок за събирането им, нито е имало основание за недопускане на двама свидетели.
В изложението на Д. Ив.А. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд не поискал от ответника да посочи какви непредвидени обстоятелства са го довели до неизпълнение на указанията на съда в срок съобразно чл.313 ГПК – с разпореждането от 10.Х.2012г. първоинстанционният съд дал едноседмичен срок за предприемане на процесуални действия, депозираната от ответника молба е с дата 13.ХІ.2012г., когато е проведено съдебното заседание, и не е в дадения от съда едноседмичен срок, неосигуряването на свидетел за съдебното заседание, за което ответникът е бил редовно призован, водело до извод за заличаване на свидетел. Налице било съществено процесуално нарушение и казусът попадал в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. Релевираните в него съображения представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, но те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. При това положение не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка – посочване от касатора на въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловило изхода на спора, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
За пълнота следва да се посочи, че решаващият извод на въззивния съд не е по приложението на чл.266 ал.1 и ал.2 ГПК, само в каквито случаи са от значение фактите, които са препятствали своевременното посочване на обстоятелства и представяне на доказателства за тях. Решаващият извод е за наличие на предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК, обоснован с това, че определения от първоинстанционния съд срок за събиране на доказателствата /първото с.з./ касае един допуснат на ответника свидетел и че не е имало основание да не се уважи искането за допускане на двама свидетели за различни обстоятелства. Произнасянето по този процесуалноправен въпрос не е релевирано като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, то не може да бъде взето предвид служебно от настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х гр.с., № 493 от 20.ІІІ.2013г. по в.гр.д. № 563/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: